Мардрид сяда на мекия диван, а охранителите застават отстрани като колони.
– Разочарован ли сте, господин Марчети? – разкопчава сакото си мъжът. – Да не очаквахте да имам черна маска и рога и да размахвам дяволска опашка?
– Не съм имал никакви очаквания. Вашият посредник ви е предал един от погребалните кръстове. Имате ли интерес да работим заедно или не?
Мардрид посяга към вътрешния джоб на сакото си и вади оттам плик.
– Това са парите, които изгубихте на моите маси миналата вечер. – Мята плика на масичката от черешово дърво между тях. – Какво имате за мен?
Марчети протяга ръка към рафта под масичката и измъква келтски кръст. Подава го на Мардрид. Той го взема и го завърта, за да го огледа.
– Обещахте ми ценни артефакти и тайна информация, господин Марчети. За момента виждам само буца старо желязо.
– Много повече е. Това е артуриански погребален кръст.
В очите на Мардрид просветва искра на интерес.
– Моля, кажете ми повече.
– Когато някой от техните рицари бъде убит, го погребват с един от тези кръстове, поставен на гърдите му. Твърди се, че са изковани от същата руда като онази, използвана за Екскалибур.
– Очарователна история. И каква полза ще имам аз от този кръст?
– Повече от очарователна е, защото е истина. Хиляди от тези мъже от векове са погребвани в земя, чийто собственик е Гуин. Полагат ги в Рицарски гробища – това е името, което използва Орденът. Тайни парцели земя на тайни места, по целия свят. Предполагам, че ако ви дам указания за местоположението им и вие споделите информацията със света, а после полицията и пресата започнат да ровят наоколо, ще ви е приятно сър Оуен да стане обект на подобно внимание.
– Продължавайте.
– Мога да го направя – кимва Марчети и вдига кръста. – Този кръг в средата на разпятието не е келтски; той символизира Артуровата кръгла маса. Можете да изложите Гуин като гробоосквернител или пък фантазьор психопат, както пожелаете.
– Може и да съм ви преценил погрешно, господин Марчети. Ако този кръст наистина е това, което казвате, защо един от вашите мъже се опита да го продаде – него или друг подобен – на търговец евреин в Америка и после го уби?
– Беше грешка. Идиотите, които наех, са действали на своя глава. Ставаше въпрос за пари.
– Идиотите често вършат такива неща. – Мардрид не спира да върти кръста в ръцете си. – Бих искал да сторя това, което казахте. Искам да видя воините на Гуин изровени от земята. Ще е забавно да го наблюдавам как се справя с медийната шумотевица. – Маха заповеднически с ръка. – Дайте ми подробности за тези погребални терени.
Марчети се разсмива.
– Може и да наемам идиоти, но не съм чак толкова глупав, че да нося документи с подробностите тук, при себе си. Те са на сигурно място и очакват размяна срещу съответна достойна сума.
– Тогава нека да осъществим размяната. Какво искате срещу тях?
– Десет милиона долара за всяко гробище.
Марчети се усмихва.
– Основателна цена, с която да се плати за унищожението на човек като Гуин.
Изправя се на крака и оправя гънките на костюма си.
– Но помнете, господин Марчети, няма връщане назад и отказване от тази сделка. – Подава му кръста. – Aко не доставите обещаното, ще накарам хората си да ви изкопаят гроб и да ви заровят жив заедно с вашия кръст. Желая ви хубав ден!
59
ГЛАВНО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ, ВАШИНГТОН
Мици накланя автомата за вода и изцежда последните капки в синя пластмасова чаша. Достатъчно е, за да изпие поредната доза обезболяващи. Кирстен Колинс се взира в екрана в очакване националната лотария с данни да ѝ съобщи дали е достатъчна късметлийка, че да получи съвпадение на двата ДНК профила от кръвта, намерена на пода в закусвалнята.
Мици придърпва един стол до нея:
– Как се справяме?
– Все още търсим. Харесва ми как в полицейските сериали по телевизията информацията излиза след едно-две щраквания на клавиатурата.
– Да, и момчетата от отдела винаги са с чудесна външност и имат златни сърца.
На монитора излизат първите резултати.
– Профил едно не е печелившият ни билет – отбелязва Кирстен. – Няма съвпадения в системата.
– Ако това е кръвта на нашия дипломат, все още сме в играта. Надявам се само, че вторият билет ще има по-голям късмет.
– И ето го и него – казва Кирстен.
Следва агонизираща пауза, докато резултатът се появява на екрана.