– Добре дошла, лейди Гуин!
– Благодаря, Алуин. Как са всички?
Той я придружава до вратата, докато прислужниците вземат куфарите от рейндж роувъра и получават инструкции от Ланс.
– Радвам се да ви съобщя, че всички са добре, милейди. Госпожа Строукс е в отпуск, както знаете, заради предстоящото раждане на първото ѝ дете следващата седмица. Нерис пое задълженията на главен готвач.
– Има ли необходимите умения?
– Със сигурност. Не казвайте на госпожа Строукс, но агнешката супа на Нерис е най-добрата, която съм ял. Освен тази на майка ми, разбира се.
Дженифър се разсмива и отвръща с известна уелска поговорка:
– Cystal yfed o’r cawl a bwyta’r cig. Да пиеш бульона е толкова хубаво, колкото и да хапваш месцето.
На иконома му е приятно, че тя използва стария им език.
– С господин Боку ли ще вечеряте? Само вие...
Тя предугажда въпроса му.
– Не. Ще вечеряме с Мирдин. Той ще ме прокълне до следващия живот, ако не се присъединим към него тази вечер.
– Мъдро решение, Ваше благородие.
Алуин я оставя в предверието – гигантско пространство с под от тъмно дърво и стени, покрити с брони, родови гербове и препарирани животински глави, висящи там от стотици години.
Младите прислужници се усмихват, когато минават покрай нея и понасят куфарите по главното стълбище, от чиято площадка на горния етаж тръгват два коридора.
Появява се Ланс. В очите му личи, че осъзнава напълно ситуацията. Тук няма начин да избегнат присъствието на Оуен. Навсякъде в замъка се виждат доказателствата за неговото наследство. Духът му протича като електрически ток из всяка стая.
Дженифър отгатва опасенията му.
– Усещаш го, нали?
Той накланя глава примирено.
– Не е възможно да не го усетя.
Тя леко го хваща за ръка.
– Хайде, ще пием чай в южния салон. После ще можеш да се заемеш със своите дела, а след това ще се видим отново за вечеря.
– С Мирдин?
– Да, с Мирдин – казва тя и когато забелязва притеснението му, добавя: – Първо ще се видя с него сама. Ще се опитам да омекотя ударите.
67
ЛОНДОН
Имената на улиците, които прелитат покрай прозореца на задната седалка на винтидж ролса, обозначават места, за които Мици само е чувала. Пикадили съркъс, Оксфорд стрийт, Ковънт гардън, Лийчестър скуеър, Странд.
Движението се забавя, когато наближават гигантска постройка от изсечени бели каменни блокове, с високи сводести прозорци, масивни черни порти и реещи се в небето заострени кули. Прилича на крило на Хогуърт – впечатление, което се подсилва от каменния постамент с гротескна скулптура на птица. Мици натиска бутона, с който Харолд ѝ е казал, че може да го повика.
– Извинявайте! Можете ли да ми кажете къде, по дяволите, се намираме и какви са тези сгради и потискащи скулптури?
Шофьорът я поглежда, докато отговаря.
– Намираме се на Флийт стрийт, мадам. Това е сградата на Кралския съд. Кабинетът на сър Оуен е точно зад ъгъла.
Заглежда се с възхита към безценната скулптура на прочутия Чарлз Бел Бирч, извисяваща се гордо на своята колона, и се опитва да прикрие тона на културно превъзходство, който се прокрадва в гласа му.
– Това е паметникът Темпъл бар, който преди е бележел края на града. Статуята, която споменахте, е хералдически дракон. Ще откриете, че има два на герба на град Лондон, заедно с кръста на свети Георги.
Бронти го слуша с интерес.
– Казахте, че паметникът се нарича Темпъл бар. Има ли връзка с рицарите тамплиери?
– Още рицари – изпуфтява Мици.
– Да, сър. Името идва от Църквата на тамплиерите и от целия район, който също се нарича Темпъл. Някога рицарите са притежавали всичко наоколо, но сега е във владение на съдебната ни система.
– Светци и грешници – добавя саркастично Мици. – Съвременният адвокат е почти пълната противоположност на кавалерството и благородството на някогашните рицари.
– Навярно сте абсолютно права за това, мадам.
Движението се отпушва и Харолд успява да подкара на втора.
– Може да ви е интересно да научите, че всяка година британският монарх по традиция спира при Темпъл Бар, преди да влезе в Лондонското сити. Така дава възможност на лорд-кмета на Ситито да му предложи инкрустирания с перли Държавен меч като знак за вярност. Лорд-кметът е напълно различна титла от тази на кмета на Лондон.
– Признавам, че не проявявах никакъв интерес, докато не споменахте „перли“ – отвръща Мици. – Тук вече ме спечелихте. В следващия си живот ще се постарая да се преродя като британска кралица.