– Желая ви късмет, мадам.
Колата тихо се плъзва в следващия завой и после гумите затрополяват по калдъръмена улица, която свършва до сводеста порта. Ролсът спира, докато портата се отвори, и после смело навлиза в дълъг тунел.
През задното стъкло Мици наблюдава как портите се затварят зад тях и слънчевата светлина изчезва. Тесният тунел постепенно се превръща във виещ се надолу проход с остри завои, който накрая ги отвежда до подземен паркинг и колата спира.
Шофьорът излиза и отваря вратата.
– Моля, последвайте ме.
Повежда ги към елегантна приемна от стъкло и стомана и към асансьор, охраняван от двама мъже в сини костюми. Бърза и любезна размяна на думи и Харолд поставя палеца си на скенера до копчето на асансьора.
– Асансьорът ще ви отведе в горната приемна. Аз или друг мой колега ще ви чакаме тук, когато приключи срещата ви.
Кимва вежливо и отстъпва назад, докато големите стъклени врати на асансьора се отворят.
Вратите се затварят автоматично, когато Мици и Бронти влизат вътре, и асансьорът потегля нагоре, без да се усеща почти никакво движение.
Когато спира, се озовават пред гигантски прозорец, разкриващ панорамна гледка към Лондон.
– Леле – проронва Бронти. – Трябва да сме на колко – на седемдесет, осемдесет метра над земята!
– Точно 105 метра – казва фина брюнетка в строг бизнес костюм. – Добре дошли в КЕИ – КАЛЕДВУЛХ ЕТИКЪЛ ИНВЕСТМЪНТ. Аз съм Мелиса Сакс, личната секретарка на сър Оуен. – На елегантната ѝ загоряла от слънцето китка проблясва златна гривна, когато протяга ръка, за да се здрависа с тях. – Той ви очаква.
68
ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС
Лейди Гуин прекосява калдъръмения вътрешен двор към югоизточното крило и мястото, известно от векове като Кулата на авгура. Поколения слуги в замъка мислели, че името идва от поверието на старите жени, че ако застанеш на върха ѝ, ще бъдеш толкова високо, че ще видиш бъдещето.
Въпреки съвременните охранителни камери и въоръжените бодигардове около нея, разходката дотам винаги връща Дженифър назад във времето. Лесно е да си представиш укрепленията, пълни със стрелци, и стичащата се по стените кръв на враговете на предците ѝ.
Поема дъх, за да се успокои, докато бута старата дъбова порта, която е отворена за нея, и пристъпва в студеното оскъдно обзаведено пространство, в което живее Мирдин.
Старецът седи на висок почти три мета дървен трон. Над главата му се извисява голям фамилен герб с два огнедишащи дракона, застанали с гръб един към друг и разделени от меч с широко острие. Зелените очи на Мирдин блестят сред набръчканата кожа на лицето му, а обсипаните му със старчески петна костеливи ръце са провесени над извитите дъговидни облегалки.
– Очаквах те по-рано.
Тонът му не е укорителен. Не се усеща следа от разочарование или критика.
Дженифър го разбира. Слушала го е през целия си живот, учила се е как да дешифрира всяка дума и сричка.
– Трябваше да настаня любовника си.
Това не го шокира. Имал е видения за връзката ѝ много преди тя да обърне очи към младия мъж и е сигурен, че тя го съзнава.
– Няма ли да прегърнеш своя стар наставник и довереник, за да сгрееш измръзналия му дух?
Тя се усмихва и приближава към него.
Мирдин я обгръща във влажния си плащ. За миг се притискат силно един в друг, после тя хваща ледените му пръсти в топлите си длани и ги разтваря.
– Боя се. Боя се от промените, които знам, че ти и Оуен усещате.
– Дете мое, ти и семейството ти сте преживявали подобни неща толкова много пъти преди. Сезоните се редуват. Зимата убива, а пролетта дарява живот – казва той и настойчиво насочва погледа към корема ѝ. – Каза ли му вече?
– Знаеш, че не съм.
– Трябва да го направиш.
– И как ще реагира той? Ще се радва ли, или ще тъгува?
– Ще прояви разбиране. Знае, че раждането на това дете е знак за неговата смъртност. Помни, при появата на нов живот духът на стария се възражда отново и става по-силен.
– Иска ми се пътят ни да не е такъв.
– Но е и винаги ще бъде.
Тя събира сили и задава най-ужасния въпрос:
– Как ще се случи?
– Още не съм видял – поглежда я с нежност в очите. – Но ще бъде благородно и смело. можеш да си сигурна в това.
Дженифър притваря очи, за да спре сълзите си. Прекалено рано е да тъгува.
Мирдин вижда, че тя се бори с емоциите, и се привежда, за да я утеши.
– Стига, стига, мое дете! Любов като твоята и на Оуен не умира никога. Това е смисълът на легендите за крал Артур. Децата ви постоянно възкресяват духа и добротата, които са необходими, за да се пренесе Старият ред в Новия свят.