Отговорът идва от млада служителка на име Ани, която е доста стресирана от цялата тази неочаквана активност. Тя е около двайсет и пет годишна, с къдрава кестенява коса и очила с дебели черни рамки, поставени върху орловия ѝ нос сред бледото, обсипано с лунички лице.
– След седмица. Може би по-скоро, ако в лабораторията се понапънат.
– Какво ще кажеш за утре? – пита Мици и в гласа ѝ се долавя заплашителна нотка. – Тук съм само за няколко дни и това е свързано с разследване на убийство в Щатите.
– Убийствата не са приоритет – свива рамене Ани и бутва опакованото доказателство в пластмасовия поднос, след което се залавя отново за работата на компютъра си.
Мици взема пликчето и настоятелно го поставя пред лицето ѝ.
– А кое е приоритет?
Младата жена с чикагски акцент я поглежда презрително.
– Ако не знаете, мадам, по-добре не питайте.
Мици се навежда над компютъра и повдига с пръсти табелката с името, закачена на черното сако на служителката.
– Моля те, не се ебавай с мен, Ани Линклатер. Както виждаш от не толкова красивото ми лице, в момента съм в доста лошо положение. А когато хората са в лошо положение, са склонни да вършат лоши неща. Затова защо не спреш с номерата и не спестиш и на двете ни болката?
Момичето се изчервява.
– Ще опитам да стане утре. Или най-късно вдругиден.
– Утре звучи наистина чудесно – отвръща Мици и се отдалечава. – Ще дойда веднага щом отворите.
Бронти говори по телефона, когато тя се връща във временния им кабинет.
– Вики се обажда – казва той.
– Пусни я на високоговорител.
Бронти изпълнява.
– Викс, Мици току-що влезе, на високоговорител си.
– Здрасти, лейтенант. Имам добри и лоши новини за теб. С кои да започна?
– Мога да понеса само добри новини, Викс. Запази лошите за себе си, оправи нещата и след това ми се обади пак. Какво откри?
– Добре. Изпълних молбата ти и проучих допълнително Оуен Гуин, английския посланик. Пращам ти информацията.
– Супер, сега влизам в пощата си! – Мици отваря лаптопа и го включва.
– Криптолозите имат напредък по данните, които ни изпрати. Наистина е странно. Изглежда, че е история за крал Артур и рицарите му.
– Кодекс – прошепва Бронти на Мици с доволен тържествуващ тон.
Вики продължава с информацията.
– Файлът е наречен Кодът „Камелот“ и съдържа четири части: Загиналите, Авалон, Съвременни пророчества и Артуровият цикъл.
Мици записва имената в бележника до лаптопа си, на който все още се зареждат началните програми за сигурност.
– Е, добре, какво е това, някаква Артурова сага тип „Здрач“?
– Дешифрирали са само първата страница – очевидно шифърът е труден.
– Знаят ли какъв вид е? – попита Бронти.
– Да, наричат го „случаен револвер“. Всяка буква от азбуката се представя с цифра – това е лесната част, като в детски код. Но после цифрите и буквите, свързани с тях, не остават същите, а продължават да се променят. Например да кажем, че буквата А е представена с цифрата 1, К с 2 и О с 3. Думата АКО е кодирана като 123. Дотук ясно ли е?
Бронти кимва.
– Да, не е толкова трудно за схващане.
– Така, но в следващото изречение буквата A се представя от 2, К от 3, а О от 4, така че АКО става 234.
Мици кимва с разбиране.
– Значи всичко се мести с едно нагоре.
– Почти. Става обаче по-сложно. Криптологът, с когото говорих, каза, че единственият начин да се разбие такъв код, е да се създадат два виртуални кръга – във външния са буквите от азбуката, а във вътрешния – съответният брой цифри. В английския говорим съответно за двайсет и шест на брой. Буквите получават ново число с всяко изречение. Но тази подредба се променя, когато стигнат до седмия, четиринайсетия, двайсет и първия и двайсет и осмия ред. На тези места цялото изречение се преподрежда и понякога тръгва наобратно или в него започват да се пропускат нечетните или четните числа.
– Заради дните в седмицата – отбелязва Бронти. – Преподрежда се, защото има седем дни в седмицата. Монасите някога са използвали т. нар. календарен код, в който всяка седмица или всеки месец са променяли кода, с който са си писали тайни съобщения.
– Стига – казва Мици. – От вас двамата ми гръмна главата. Вики, просто ми кажи какво казва този проклет „Код Камелот“.
Младата анализаторка звучи искрено развълнувана.
– Прекрасен и странен готически текст. Трябва да го прочетеш, за да разбереш за какво говоря. Пращам ти превод на това, което е разкодирано до момента. От частта, наречена Загиналите.