– Добре съм, Мелиса. Благодаря, че ме изчака.
– Няма проблем. – Кани се да си тръгне, после ѝ хрумва нещо. – Искате ли да поръчам нещо за ядене?
– Не, благодаря. Ще ми се отрази добре на талията, ако пропусна някое хранене – закачливо отвръща той и я отпраща с ръка.
Изчаква тя да си тръгне, натиска бутона, който заключва вратата, и другия, който приплъзва дървения панел на отсрещната стена, разкривайки осемдесетинчовия монитор зад него. Използва компютъра, за да включи сателитната връзка с кадрите на живо от касапницата при Ашфорд и същевременно се свързва с офисите на ТСОА във Вашингтон.
Гарет Мадок се настанява на стол на хиляди мили от него и включва конферентната връзка.
– Ало? Чуваш ли ме?
Оуен включва звука от своята страна.
– Силно и ясно. Как си?
– Държа се. Един хубав сън и съвсем ще се оправя.
– Всяко нещо с времето си. Кажи ми за нашия приятел Набил Табризи.
– От взрива насам следим непрекъснато и него, и Малек бомбаджията. Няма признаци за движение, както и никакъв опит за контакт между двамата.
Оуен се намръщва.
– Надявах се, че Набил ще прояви небрежност.
– Не е. Поне още не. Мисля, че присъствието на Малек наоколо е важно.
– Защо?
– Потвърждава, че жилетката с взрива не е негово дело. Ако беше, щяха да го преместят, за да не могат да ги свържат.
– Което пък означава, че все още имат нужда от него в Ню Йорк за други цели.
– Така мисля.
– Тогава трябва да открием кой е другият майстор на бомби. Американците имат ли някаква идея?
– ЦРУ обработва двамата терористи, пленени при атаката на гаража. По думите им са ги запознали с цял нов свят на неподозирани мъчения и болка, но не са успели да изтръгнат никаква информация.
– Ще го направят – казва Оуен. – Стига, разбира се, да знаят нещо и ЦРУ да не ги убие по време на разпитите.
– Имаме една следа, от която може да излезе нещо, но не искам да възлагаш прекалено големи надежди.
– О, напротив, имам нужда от надежди, дори да са само временни, така че казвай.
Гарет изстрелва новината си.
– Смъртта на Антун е заснета на камерите на гарата. Проследихме движението на колата по пътните камери. Дошъл е на гарата в бял ван, който е бил паркиран откъм гърба на група стари къщи надолу по Уестчестър авеню. Има снимка на Антун и мъжа, с когото се е бил и когото е убил – вижда се как влизат във вана.
Оуен се замисля.
– Не сме ли провеждали наблюдение на една от тайните квартири на Набил близо до това място?
– Да, но в момента той не е там. Имаме снимки на млада мюсюлманка, която влиза вътре. Изглежда ужасена.
– Бедното хлапе.
– Хлапе късметлийче, бих казал. Когато излиза, пада на колене и целува земята. Благодари на Аллах за нещо.
– За живота си.
– И аз така мисля. Предположението ми е, че тя е била първият кандидат за жилетката на самоубиеца, а после Антун е предложил доброволно да я смени.
– Да се надяваме, че ще продължи да има късмет.
– Засега има. Прикачил съм ѝ екип, който я следи. Ако ѝ предложим възможност за ново начало някъде, може би ще премине на наша страна и ще сподели това, което знае.
– От ЦРУ знаят ли за нея?
– Още не. Но ще направят същото с камерите, само че с по-примитивната си техника, и скоро ще разберат.
Гуин потропва с пръсти по голямата маса.
– Колебая се, защото се опитвам да видя по-голямата картина. Разузнаването на Ланс сочи като следваща цел на „Ал Кайда“ Рим и се опитвам да разбера кои ще са двете места.
– Сигурно е „или – или“?
Оуен прави измъчена гримаса.
– Може би не. Мардрид налива пари в организацията им както никога преди. От известно време се е закачил за „Мюсюлманските братя“ и им помага да изградят свои бази в Египет, Сирия, Алжир и Либия. Ако съберем тази информация с дейността му в Африка, се виждат очертанията на доста амбициозен план за дестабилизация.
– Добрата стара игра на пари.
– Войната винаги е игра на пари, Гарет. От векове насам типове като Мардрид и неговото семейство финансират най-бруталните убийци. Казах на Ланс, че искам Мардрид мъртъв, и наистина го мисля. Трябва да отрежем главата на змията. Ако не го сторим, мнозина невинни ще загубят живота си.
78
ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС
Простичкото ястие от печено агнешко, пресни картофи и летни зеленчуци е поднесено в залата с дървена ламперия, украсена със сто и петдесет средновековни щита. Всеки е принадлежал на рицар от Кръвната линия, основател на тайния Артуров орден.