Залата е просторна и висока, с тежки алени завеси и прозорци от пода до тавана на три от стените. По-голямата част от четвъртата стена е заета от масивна камина, в която през зимата бумти силен огън.
Лейди Гуин, Ланс Боку и Мирдин седят край дългата маса от дъбово дърво, расло векове наред в земите на замъка. По протежението ѝ са поставени десет сребърни свещника, от които капе восък.
Мирдин оставя на масата инкрустираният със скъпоценни камъни сребърен бокал, който е притежавал през целия си живот, и попива червените капки вино от устните си с памучната салфетка. Зелените му очи се спират върху Ланс и се впиват в него, сякаш в момента старецът чете мислите му.
– Мисля, че е било февруари, миналата година.
– Кое? – Ланс оставя вилицата и ножа си.
– Когато за първи път си се осмелил да заявиш чувствата си към нашата прекрасна лейди.
Ланс вдига чашата и нервно отпива.
– Оттогава мислиш за нея всяка сутрин и всяка вечер. Толкова безнадеждно си влюбен, че си готов да умреш за нея. Би жертвал собствения си живот, без да се поколебаеш. Нали?
Ланс знае, че няма смисъл да отрича.
– Да.
– Хубаво е да се знае, че има чест в безчестието, защото един ден наистина ще се наложи да дадеш живота си за нея. Мисля, че и Оуен е наясно с това.
Ланс го поглежда притеснено.
– Той...
Мирдин го прекъсва с подигравателна усмивка.
– Дали водачът на вашия Орден знае за твоята любовна авантюра? Обиждаш и мен, и него с този въпрос. Важното е, че той мисли много за теб. Смята те за смел и... храбър.
Коментарът разгневява рицаря.
– В стари времена тази храброст би заслужила нещо повече от подигравките на един старец.
Мирдин прокарва пръст през гърлото си.
– В стари времена отговорът на постъпка като твоята можеше да е студено острие, прекарано през топла плът.
Ланс поглежда към Дженифър.
– Затова ли уреди тази вечеря? За да ми четат лекция и да се подиграват с мен?
Мирдин изпреварва отговора ѝ.
– Не, причината бе да ти напомня, че дискретността е по-добрата страна на доблестта. Някои неща в големия цикъл са неизбежни и мой дълг е да напомням на хората в центъра на неговото движение да се държат по начин, който не предизвиква вълнения по периферията. Разбираш ли, мой млади и храбри рицарю?
– Достатъчно, monsieur. Приключих тук – Ланс оставя салфетката на масата и избутва стола си назад. – По-добре да тръгна и да преглътна думите си, отколкото да стана и да кажа неща, за които утре всички ще съжаляваме.
– Както желаеш.
Ланс кимва към Дженифър и излиза.
Мирдин протяга ръка и хваща нейната.
– Решението му е мъдро. В математиката на сърцето, любовта и добротата се умножават от саможертвата и засега твоят любовник внася скромния си дан.
– Не го мъмри толкова сурово.
– Дете мое, скоро ще бъдеш призована да направиш най-голямата саможертва и трябва да се уверя, че няма да бъдеш лишена от любов, когато животът ти отнеме всичко, на което държиш.
Тя стиска силно ръката му. Държи я така, както бе правила като малко момиченце, когато тичаше уплашена при него.
– Откога знае Оуен?
– Достатъчно отдавна, за да се подготви, и недостатъчно, за да бъде непоносимо наранен. Наближават най-тъмните времена и двамата със съпруга ти смятаме, че твоят пламенен френски приятел е най-подходящ, за да те поведе към светлината.
79
СОХО, ЛОНДОН
В края на дългия ден Мици и Бронти вечерят в ресторанта на хотела. Супа. Пържоли и картофки. Нищо изискано. Никакви десерти, но пък може би прекалено много чаши вино. Уморени и сънливи, и двамата се строполяват в леглата си веднага щом се прибират по стаите.
Мици се обажда на сестра си.
Рут все още звучи сърдито.
– Чудех се дали ще си направиш труда да звъннеш.
Мици също отговаря троснато.
– Денят беше натоварен, Рути. Може да си забелязала, че тук имаше бомбен атентат. Освен това продължавам да работя по случая с двойното убийство.
– Не те критикувах.
– Стори ми се, че го правиш. Как е Амбър?
– Малко по-добре – отвръща Рути с по-мек тон. – Все още не яде, но имаме рецепта от лекаря и вече прекарва повече време в леглото, отколкото в тоалетната. Възстановява се.
Мици се опитва да протегне ръка за помирение.
– Благодаря ти, че се грижиш за нея. Наистина съжалявам, че не съм си у дома.
– Да, и на мен ми се иска да си тук. Знам, че това, което стана с Джак, не бе по твоя вина. – Замълчава неловко и после добавя: – Просто трябваше да обвиня някого. Някой друг освен самата себе си.