– Тогава вини него. Не себе си.
– Знам. Ей... Това, което казах за бързото ви изнасяне от къщи... Не е нужно да го правите. Останете у дома колкото е необходимо.
– Ще намеря нов апартамент скоро. Обещавам.
– Не е нужно да е скоро. Къщата ще е празна без хора, които да се мотаят наоколо.
– О, ние пак ще се мотаем наоколо, но не и в краката ти. Някоя от дъщерите ми иска ли да говори с мен?
– Мисля, че Амбър спи, но ще повикам Джейд – казва Рут, оставя телефона и се провиква: – Майка ти е, иска да говори с теб!
Мици чува звука от изпразването на миялната машина в кухнята и гласа на дъщеря си на заден фон.
– Аз пък не искам да говоря с нея. Щом не си прави труда да е с нас, и аз няма да си правя труда да разговарям с нея.
– Джейд!
Следва кратка пауза, преди Рут отново да вдигне телефона.
– Съжалявам, отиде до тоалетната.
– Да, точно така звучеше. Чух я, Рути. Очевидно още ми е сърдита.
– Тя е тийнейджърка, сърдита е на почти всичко и всеки. Ще се опитам да я накарам да ти се обади по-късно.
– Благодаря – казва Мици. Не ѝ се иска да затвори, без да изрази признателност, че Рут се опитва да сложи в ред отношенията им. – И ти благодаря, че вече не си ми ядосана. Мразя, когато се караме.
– Аз също.
– Тогава нека не го правим. Никога повече. Кажи на момичетата, че ги обичам и нямам търпение да се прибера.
– Ще го направя.
Мици затваря. Чувства се ужасно тъжна и самотна. Може би беше грешка да приема тази работа. Беше получила своята възможност за ново начало, но сега се измъчваше от вина, че не може да бъде с децата си.
Телефонът ѝ звъни. Поглежда номера и вижда, че е с код от Вашингтон.
– Фалън.
– Лейтенант, обажда се Кирстен Колинс. Надявам се, че не те събуждам?
– Не. Но аз и пребитото ми лице се каним да се срещнем с възглавницата.
– Тогава ще се постарая да не те задържам. Софи Хъдсън, асистентката на Голдман, е намерена мъртва в апартамента си. Вратът ѝ е счупен и мястото е претърсено от горе до долу.
80
ЛОНДОН
Минава два сутринта, когато Анджело Марчети се измъква от „Експериенция“, най-популярния ъндърграунд клуб в Уест Енд.
Не е бил толкова зле от години и не е сигурен дали ще успее да си вземе такси, да не говорим да стигне сам до хотела.
Денят беше пълно мазало. Абсолютният цар на лайняните и скапани дни.
Дори сега, когато мозъкът му е затъпял от долнокачествената кока, не може да се отърси от мисълта, че бе наредил едно младо момиче да бъде убито и въпреки това не бе възстановил данните, които бяха единственият му паспорт към мечтания живот в изобилие.
Препъва се по тясната тъмна улица, оглеждайки се за такси, и се насочва към смътната светлина в далечния край на пасажа.
Чува щракането на спусъка, секунда преди един глас да заповяда:
– Дай ми шибаните си пари!
Марчети не отговаря.
– Парите, телефонът, часовникът! Давай ги или ще те гръмна!
Той все така не отговаря, защото се чуди дали идеята да го застрелят всъщност не е добра. Така ще се сложи край на цялата мизерия, в която се е забъркал. Ако се опъне на този тип, мъките му ще свършат наистина бързо.
– Майната ти.
– Говоря сериозно, човече – приближава се към него гласът. – Изпразвай джобовете си, за да не ти видя сметката!
Обучението, което Марчети е преминал в Ордена, се задейства инстинктивно. Той изтрезнява на мига. Нападателят му е просто хулиганче, но не е сам. Има още двама, може би трима, които дебнат в сенките. След миг някой ще го сграбчи, ще го съборят на земята и ще го засипят с ритници, за да се позабавляват.
– Добре, добре! – вдига той ръце. – Ето ти часовника, свалям го.
Отстъпва послушно назад и после рязко забива убийствен юмрук в лицето на едната от смътните фигури.
– Мамицата ти! – отстъпва назад някакъв мъж, хващайки се за счупената си челюст.
Марчети се навежда светкавично и хваща глезена му. Дръпва и тялото се строполява на земята. Той се изправя на крака и извива, докато чува как глезенът изпуква.
Разнася се тътен, изстрели... Гаменчето най-накрая е намерило куража да дръпне спусъка. Но изстрелът е само предупредителен. И това е голямата му грешка. Издава позицията си.
Преди пикльото да се съвземе от ужаса, Марчети му се мята. Избива оръжието от ръката му и стоварва десния си юмрук в черепа на стрелеца.
Някой го удря отстрани. Усеща тъпа болка. Забива лакът в главата на нападателя и го запраща към стената.