Щеше да избяга от къщи и да заживее с Джавид, ако по-малкият му брат Садек не беше болен, в последните стадии на левкемия. Затова беше принудена да остане. Баща ѝ я преби толкова жестоко, че дни наред не можеше да ходи.
Точно тогава изчезна и Джавид. Не ѝ се обади, не ѝ написа есемес. Просто изчезна. Или бе изплашен до смърт, или вече не беше сред живите. Каквато и да е истината, оттогава не се бе чувала с него.
Без него животът ѝ просто свърши. Нагълта се с приспивателните хапчета на майка си. След като в болницата прочистиха стомаха ѝ, родителите ѝ казаха, че е донесла още срам на семейството, върнаха я у дома и я заключиха в стаята ѝ.
Като в затвор.
После се появи шансът да се изкупи. Да се отплати и да върне своята чест и честта на семейството. Славно самоубийство вместо безсмислено. Така поне заяви баща ѝ.
Съвсем естествено, когато настъпи денят, тя беше ужасно изплашена. Изпълнена със страх, угризение, съжаление и гняв. Отвратена от факта, че с нея ще загинат и други невинни хора. Хора, с които имаше много повече общи неща, отколкото с тези от нейната кръв.
После стана чудо. Някой друг предложи доброволно да я замести.
– Госпожице!
Настоятелният мъж е застанал на пътя ѝ. Пречи ѝ да мине.
Взира се в тъмните ѝ очи.
– Приятел съм на мъжа, който спаси живота ви. Мъжът, който облече жилетката.
Усеща как сърцето ѝ подскача. Опитва се да притича бързо покрай него.
– Колко време ще мине, Захра? Колко време имаш, преди да дойдат и да поискат да го направиш отново? Колко, Захра?
90
ОТДЕЛ ИРНП, САН ФРАНЦИСКО
Имейлът в пощата на Вики Кантрел е от професор Куин в „Смитсониан“.
Скъпа госпожице Кантрел,
Обсъдих скицата на вашата реликва с професор Уилсън от Оксфорд и той споделя моето мнение, че е от желязната епоха в Ирландия. Той обаче смята, че оформените краища на кръста са необичайни за епохата. Дупката в средата на кръста може да има някакво церемониално значение.
Според професор Уилсън е възможно кръстът да е бил забит в земята за молитвени цели по такъв начин, че слънчевата светлина да минава през дупката. Той също спомена, че според келтските легенди великите воини някога са били погребвани с предмети като този, които не само показвали вярата им на живите, които посещавали гробовете, но и служели като екипировка за мъртвите – свещено оръжие, с което да се борят със злите духове в отвъдния живот.
Надявам се, че информацията ще ви е от полза.
Искрено ваш,
Саймън Куин
Вики пише имейл до Мици и прикачва писмото на Куин.
Елеонора Фрачи е в центъра на града с ченгетата от случая с вещицата и Вики разполага с време да се порови още малко в историята на Оуен Гуин, семейството и компанията му.
Започва с „Каледвулх етикъл инвестмънтс“ и открива, че тя е много по-стара, отколкото свидетелстват официалните публични регистри. Оказва се главен спонсор на повече от дузина британски благотворителни организации, сред които и „Природата на Англия“, група, която помага на британското правителство да ръководи и поддържа природни резервати и области в страната, обявени за обект на специален научен интерес.
Вики открива множество любопитни връзки с легендата за крал Артур. Каледвулх, името на компанията, е уелското име за Екскалибур; родът на Гуин от векове притежава големи имения в Уелс и Гластънбъри, едно от местата, където според легендата са погребани крал Артур и неговата кралица Гуинивър. Гластънбъри е и мястото, в което се смята, че е дошъл Йосиф от Ариматея – централна фигура в историите за Свещения Граал, след като Исус е възкръснал от мъртвите.
Домът на Оуен в Уелс, замъкът „Каергуин“, се намира близко до хълмовете Пресели и до област, наречена Cerrig Marchogion – Рицарските камъни, което е другото място, смятано за последния дом на загиналия Артур. Хълмовете са прочути с геологическия си състав, особено с отличителния син камък, който според легендата магьосникът на Артур е използвал, за да построи Стоунхендж.
В допълнение към всичко това посланикът има значителен списък с лични имоти, които включват няколко къщи в Тинтагел, югозападен град в Корнуол, където се твърди, че е бил роден крал Артур.
От финансовите архиви Вики научава, че Оуен се е сдобил със значителен брой имоти и земи в Кадбъри, Съмърсет. Всичките се намират в близост до древна крепост от желязната епоха, място, за което мнозина вярват, че може да е било истинският Камелот.
По-нататъшните проучвания в историята на КЕИ разкриват цяла верига от подкомпании, включително една на име КЕИДП, която се управлява от Дженифър Гуин. Първоначално Вики решава, че компанията е фиктивна, но после открива, че на нейно име са регистрирани значителна собственост, земя и правомощия, сред които „воден достъп, проучване и използване“ на езерото Дозмари, Корнуъл. През петдесетте години районът е обявен за територия от специален научен интерес и достъпът до него е ограничен. Архивите на КЕИДП показват, че компанията финансира мащабни рибни проучвания и изследване на историята на водния басейн в периода на каменната епоха.