Мици наблюдава как образът започва да изпълва екрана на компютъра ѝ.
– Как е положението, Кирстен? Държиш ли се?
Полицайката довършва розата, която е започнала.
– Добре съм. Ирландеца ми липсва и не мога да повярвам, че вече няма да влезе през тази врата. Погребението е след два дни. Едва ли ще има много хора. По дяволите, може да сме само аз и свещеникът. Ти ще дойдеш ли?
Мици трепва.
– Иска ми се, но честно казано, не мога да си позволя нито цената на самолетния билет, нито да отделя необходимото време. В Калифорния ме чакат две деца, сестра ми се разделя със съпруга си, а аз съм приклещена в Лондон. Съжалявам. Ще ми пуснеш ли адреса, за да изпратя цветя.
Кирстен започва да зачертава нарисуваната роза.
– Знаеш ли, той цветя и бонбони не пиеше. Изпрати ми бутилка уиски и аз ще я изпия в негова памет и за твое здраве.
– Имаш я.
Картината вече е отворена изцяло на екрана.
– Свали се, Кирстен – имам я.
– Същата ли е, за която питаше?
– Не знам. Но познавам човек, който ще знае. Благодаря, че си сетила за мен.
– Пак заповядай.
– Ей, ако имаш нужда от нещо, ако искаш да поговориш с някого... звънни ми, чу ли?
– Благодаря.
Кирстен Колинс затваря. Увива отново картината в плата и я завързва с въженцето ѝ. После отива до бюрото на Ирландеца и сяда там. Просто седи в стария му изтъркан стол и се върти наляво и надясно, наляво и надясно.
Продължава да се върти, докато усеща, че вече ѝ е малко по-добре.
93
АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО, ЛОНДОН
Бронти се откъсва от настоящето си занимание – резервация за пътуването до Лънди – и застава зад гърба на Мици, за да огледа копието на старата картина.
– Това са рицари. Гентският олтар показва различни групи хора, дошли да отдадат почитта си на Христос. Липсващото пано е със съдии, не с рицари.
– Значи това е нещо като най-лошия опит за фалшификат в историята, а?
Бронти се навежда по-близо до екрана и се взира в краищата на масленото платно.
– Не съм експерт, но виждаш ли това оцветяване тук, по краищата? Не е както трябва. Тези тъмни сенки не съответстват на останалата част от картината.
Мици накланя глава и поглежда платното от друг ъгъл.
– Това някакъв вид обшивка ли е?
– Може и да е. А може и да е доказателство, че някога е имало друга картина върху тази. Която е била изтрита.
– Съдиите, имаш предвид.
– И преди са се носели слухове за паната от олтара. По време на реставрацията предположили, че поне под едно от тях има друга картина. Определено това би паснало с начина, по който сгънатите пана показват различни сцени, когато олтарът е отворен и когато е затворен. И не забравяй, че олтарът е дело на двама души, първо на Хуберт ван Ейк, после на брат му Ян.
Мици се напъва да си спомни.
– Знаеш, че този мошеник Дигън е показал картината в „Кристис“ и специалистите са казали, че е фалшива. Те са гледали същото платно, което гледаме ние, и са преценили, че не струва нищо.
Бронти не откъсва поглед от картината, оглежда всеки щрих.
– Може би тогава горният пласт не е бил изтрит?
– Мога да помоля Кирстен да провери в досието.
– Или пък им е било платено да го обявят за фалшификат. – Бронти придърпва един стол и сяда. – Олтарът е много ценно произведение на изкуството. По тази причина всеки – от Наполеон до Хитлер, се е опитвал го открадне. Мнозина смятат триптиха за първата значима творба на Ренесанса, предшественик на реализма и определено най-великото произведение на своето време. Така че да сложиш тези рицари там, да им отдадеш честта да ги обезсмъртиш в „Обожанието на мистичния агнец“, трябва да е значело много за онова време.
Мици почти се бои да попита.
– Защо? Това са просто рицари.
– Не, не са. Както казах, Ван Ейк вече е рисувал пано с рицари, които отговарят на описанието. Това платно обаче е различно. Погледни по-внимателно.
– Този в средата да не е... знаеш кой?
Бронти кима.
– Може да е. И ако е, тези рицари, събрани около и зад него, са рицарите на Кръглата маса – потупва с пръст по екрана. – Виждаш ли тук кръглия знак на щитовете им и трите златни корони на знамето зад Артур.
Мици обаче не ги гледа. Очите ѝ са вперени другаде.
– Леле майчице! Виждаш ли това? – Тя посочва екрана.
Бронти се заглежда във фигурата на свещеника на заден фон. Той е на кон и носи библия и кръст. Кръстът е същият като този, на който имат скица. Онзи, заради който е убит Амир Голдман.
Рязко почукване отвън ги кара да обърнат глави.