Вратата се отваря и се показва Ани Линклатер, стои свенливо и държи в ръцете си плик.
– ДНК профилът, който чакахте, госпожо.
94
ЛОНДОН
Днес е необикновен ден за Анджело Марчети. Никакъв алкохол. Никакъв кокаин. Никакъв хазарт.
Италианецът е чист от почти двайсет и четири часа и се опитва да си събере мислите. Да измисли как да остане жив и да започне нов живот, далече от проблемите.
Ключът е да си върне флашката и да я използва, за да направи Гуин уязвим за Мардрид. Без нея е труп.
Софи Хъдсън бе казала много неща, преди да умре. Бе изпяла имената на полицаите, разследващи убийството на Голдман, и че е дала флашката на жена от ФБР.
Мици Фалън.
Марчети се взира в портретна снимка на агентката от досието ѝ. Облечена е в синята униформа на лосанджелиската полиция и изглежда прекалено майчински, за да му действа сексуално. Той предпочита по-слаби, по-млади жени с по-големи гърди и по-дълга коса. Тази обаче сигурно е изключителен детектив. И определено главната дума в досието ѝ е „бивш“. Бивш член на отдел „Кражби“. Бивш член на „Убийства“ с бивш съпруг.
Кратката информация му разкрива, че в живота ѝ има почти толкова провали, колкото в неговия. Има проблем с парите, а трябва да се грижи сама за двете си дъщери.
Това е всичко, което му е нужно да знае за нея.
Засега.
95
АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО, ЛОНДОН
Лъскавият лист прилича на странна графика от кардиограма с неравни колони, които се издигат и спускат. Някои части от информацията са представени като тъмни двойки от цифрови кодове.
Мици е виждала стотици генетични отпечатъци, но Бронти не.
– Какво гледам? – пита той. – Знам, че е ДНК на Далтън, взето от бутилката, която открадна...
– Конфискувах за служебни цели.
– Поправка – конфискува от кабинета на Гуин. Но как намираш някакъв смисъл в това?
– Не намирам – казва Мици и взема отпечатъка от ръцете му. – Просто търсиш съвпадение. Съдебното жури обича ДНК профили. Те също не разбират нищо, но знаят, че е отпечатък на човек, че всички сме различни и вярват, че генетичната информация е точна. Само това има значение.
Бронти все още е заинтересуван.
– Знам това, но можеш ли да го обясниш научно?
– Донякъде. Видях го за първи път десет години преди автоматизацията, сега всичко се прави от машините, но процесът е подобен. В лабораторията вземат ДНК от клетка, която успяват да измъкнат – в нашия случай от бутилката с вода на Далтън. Използват ензими, за да изолират критичните секции. Тези части се атакуват с ток. Така се разделят на уникалните си двойки и белези, после цялото нещо се прехвърля на физически отпечатък.
– Това ли е всичко?
– В основата си, да. Но както ти казах, сега всичко се прави от машини. Ако попиташ за обяснение някой професор, той ще те омотае с разни диокси-такива-ми-ти-неща и рибонуклеино-онакива и с истории за хиперразнородни сателитни префърцунени работи, но в крайна сметка, да, това е.
Отива обратно до бюрото и потупва с пръст по екрана.
– Сега ще използвам данните от нашия случай, за да сравня ДНК профила на Далтън с този, който имаме от кръвта в закусвалнята в Дюпон.
– И ако съвпаднат, значи Далтън е убиецът на Дигън?
– Много далече отиваш. Все още нямаме доказателство, че Дигън е мъртъв – засега е само „изчезнало лице“. Ще бъде сигурно обаче, че Далтън е бил на това място по времето, когато Дигън е бил жив.
Гледат как компютърът започва да обработва данните и чакат.
– Веднъж изчислих, че прекарвам шейсет минути на седмица в чакане компютърът ми да обработи някаква информация – казва Мици. – Четири часа на месец, четирийсет и осем в година. Това е цяла проклета работна седмица, пропиляна в чакане.
Чува се пиукане и екранът застива.
Появяват се две отделни колони. Едната застава точно върху другата.
По средата на екрана се изписва думата „Съвпадение“.
– Е, късметлии сме – казва Мици. – Изглежда, ще отида да посетя новите ни британски приятели отново, докато ти си на морско пътешествие до мистериозния остров.
96
ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС
На единия от екраните в частния кабинет на Оуен върви Си Ен Ен, на други два – „Скай нюз“ и „Блумбърг“. Всички излъчват интервюта с правителствени служители и военни специалисти след атентата.
Оуен изключва звука, когато получава сигнал за обаждане от Гарет Мадок по кодирана телефонна линия.
– Гарет, как си?