Крис се наслаждава на гледката на дългите къдрици, развявани от вятъра около сладките ѝ бузки. Иска му се да отбие встрани и да ѝ се метне веднага, като остави голямата каравана да препречва пътя, колите да образуват петкилометрова опашка зад тях и всички да надуват клаксоните.
– Внимавай за пътя, скъпи – казва тя и го поглежда зад тъмните си очила. – Карай безопасно и щом стигнем, ще се погрижа за проблема, който виждам, че набъбва в панталоните ти.
4 Гъмбо – пикантна гъста яхния или супа, приготвяна обикновено в щатите около Мексиканския залив, може да е с различни видове месо или с рибни продукти. – б. пр.
99
СОХО, ЛОНДОН
Мици дава бакшиш на портиера. Като тийнейджърка е работила в хотели и знае колко много зависят служителите от щедростта на гостите, за да изкарат нещо над минималното заплащане на час, което обикновено получават.
Влиза в прохладното фоайе и минава покрай рецепцията на път към асансьорите. Обмисля как да уреди пътуване до Уелс възможно най-бързо. Щом приключи с това, ще си опакова багажа и ще се прибере вкъщи.
– Извинете, госпожо Фалън – казва кръглолик мъж с елегантен костюм. – Аз съм Джонатан Дънбар, управителят на хотела – подава ѝ визитка, докато асансьорът известява пристигането си със звън.
– Моля, след вас – прави ѝ жест да влезе в кутията от лъскава стомана и огледала. – Ще ви придружа до стаята ви.
Тя влиза вътре и го поглежда с подозрение.
– Тук съм от двайсет и четири часа и знам къде е стаята ми.
– Разбира се, че знаете. – Той натиска копчето за етажа ѝ. – Просто исках да разменим няколко думи насаме, дискретно, ако е възможно.
Асансьорът потегля нагоре.
– Не обичам дискретните неща. „Дискретно“ може да бъде преведено на всички езици като нещо, което трябва да се прикрие, премълчи или заличи. Това е най-омразната ми дума в целия свят. Освен „закъсняло плащане“, той май е по-лайняна дума и от „дискретно“.
Дънбар вижда отражението на лицето си в огледалото – напрегнато е. Тази жена ще му създаде сериозни проблеми, когато ѝ каже това, което трябва да ѝ каже.
Асансьорът спира. Вратите се плъзват и се отварят. Той поставя ръка на процепа и казва:
– Пристигнахме.
– Това някакво заболяване ли е? – подхвърля тя, докато минава покрай него.
– Моля?
– Навикът да казвате очевидните неща. Някакъв вид болест ли е? – Мици пъха картата си в процепа и отваря вратата. – „Вижте, пристигнахме.“
– Може ли да вляза за момент?
Личи си, че е искрено притеснен за нещо.
– Разбира се. Но само не си и помисляйте да ми казвате, че трябва да платя по-висока цена за стаята или че кредитната ми карта е невалидна.
– Не, не е това. Нищо подобно. – Той затваря вратата след себе си. – Боя се, че грешката е изцяло наша. Моя, за да бъда по-точен.
– Наистина ли?
– Днес бяхме посетени от двама полицаи, които поискаха да претърсят вашата стая и тази на господин Бронти. Бяха от терористичния отдел – имам предвид от антитерористичния отдел – полицията, разбира се, няма отдел с терористи. Но се оказа, че не са.
Мици го поглежда объркано.
– Не са какво? Ченгета или антитерористи?
– Оказа се, че не са ченгета. Полицаи, имам предвид.
– А какви са били тогава и защо сте им позволили да влязат в стаите ни? – пита рязко тя и се оглежда да види дали са откраднали нещо.
– Истинските полицаи казаха, че вероятно са били мошеници. Много професионални очевидно, защото документите им бяха абсолютно като истински.
– Леле, сигурно им е отнело цели двайсет минути да ги смъкнат от интернет – изпуфтява Мици и мислено благодари на Бог, че флашката е на сигурно място в чантата ѝ. После проверява багажа си, за да види дали нещо друго не е взето. – Ако нещо липсва, на лицето ви ще се появят по-големи синини и от моите.
Управителят помръдва нервно и я наблюдава как претърсва малката си пътна чанта на колелца. Тя изважда дрехите, преглежда ги набързо и после ги натъпква обратно.
– Имате късмет, малкото ми вещи са си на място. – Поглежда го така, както гледа дъщерите си, когато някоя от тях е направила безумна простотия, а другата я прикрива. – И не ви ли хрумна да се обадите в полицейското управление и да проверите самоличността им, преди да ги пуснете тук?
– Не, съжалявам. Не ми хрумна. Чак по-късно...
Тя въздиша с досада.
– За твое сведение, Дъмбо...
Той я поправя.
– Дънбар, не Дъмбо.
– Не, мисля, че Дъмбо ви приляга повече. Та за твое сведение, Дъмбо, проверката на самоличността е превантивна мярка. Което означава, че има смисъл само ако се прави преди нещо да е станало.