Коршиди излиза на улицата и поема на север. След няколко пресечки Ланца с удоволствие забелязва буика на Съливан – той я подминава и спира близо до кръстовището с Бевърли роуд. Докато стигне там, партньорът ѝ е вече на улицата, тя се пъха в незаключената врата и се отпуска с облекчение. Повече от всичко се радва на възможността да включи климатика.
Съливан следи мишената пеша по целия път покрай „Тайдън“ и надолу по „Снайдър“, където Коршиди завива наляво и пресича пътя. Целият район е пълнен с евтини магазинчета. Има всичко – от магазини за дрехи втора употреба до откраднати вещи, разкодиране на телефони и наркодилъри, киснещи на ъгъла.
Коршиди се насочва към някакво стълбище, водещо към сутерен, близо до бръснарницата, и Съливан спира, за да не бъде забелязан от човека, който му отваря вратата.
Ланца го подминава в буика и спира двайсетина метра по-надолу от другата страна на улицата. После и двамата изчезват в сенките.
Започва голямото чакане.
103
СОХО, ЛОНДОН
На Мици ѝ трябват два залъка от тортата на главния готвач, за да прости на Дъмбо и да спре да се ядосва, че стаята ѝ е била претърсена в нейно отсъствие. Дори след като проверява с ръчния скенер за електронни подслушващи устройства и решава, че е чисто, притеснението не я напуска.
Бутилката с трийсет и една годишно уиски, което управителят ѝ изпрати, вече пътува към Кирстен Колинс, за да бъде отворена на погребението на Ирландеца. Казва си, че трябва да се обади и да провери как е хлапето.
Облизва последните остатъци от тортата от вилицата си и приключва с рапорта на Вики за семейство Гуин. Момичето се е справило добре. Всички тези неща за крал Артур са странни, но може би Гуин е просто от онези смахнати колекционери. Колекционерите винаги са луди. А лудите често убиват, ако нещата не се развиват според плановете им.
Обажда се на Донован и я информира за събитията през последните дванайсет часа, после моли да я прехвърли на Вики, която вдига на второто позвъняване.
– ИРНП. С какво мога да помогна?
– Привет, Мици е.
– Привет, лейтенант. Как си?
– Бясна и раздразнена като бик пред тореадор. Ей, обаждам се само да ти кажа, че си свършила страхотна работа по тези профили.
– Благодаря. Беше ми интересно. Сякаш сър Оуен и лейди Гуин са съвременните Артур и Гуинивър.
Мици се разсмива.
– Не се увличай толкова. Май всички английски лордове водят такъв привилегирован живот, но не съм особено убедена, че точно този е истински рицар в лъскави доспехи.
– Разбира се, нямах предвид, че е толкова духовно извисен, говорех само за всички тези исторически връзки.
– Да, това е доста странно, не мислиш ли? А този тип, срещу когото са завели дело?
– Малори – свързах се с него и си поговорихме. Той каза, че знае неща, които ще накарат косата ти да се накъдри.
– Какви неща?
– Не обясни. Мисля, че е заради юридическата заплаха.
– Тази вечер тръгвам към Уелс, така че ще го потърся. Ще ми уредиш ли някакъв хотел близо до имението на Гуин?
– Добре.
– И ми намери точния адрес на този замък „Каергуин“. Претърсих Гугъл, но не намерих нищо.
– Ще го направя. Вече потърсих на стандартните ни сателитни карти и там също не се показа.
– Как е възможно?
– Говорих с момчетата от разузнаването и те казаха, че вероятно мястото е част от зона, забранена за полети.
– Военни забрани?
– Така изглежда. Английските военно-въздушни сили използват провинцията за маневри. Този замък явно е по средата на тяхната тренировъчна територия.
Мици разсъждава на глас:
– Рицар, който е удобно заобиколен от армия.
– Рицари, замъци и армии – Вики звучи почти въодушевено. – Иска ми се да можех да го видя.
– С радост бих си сменила мястото с теб. Прати ми данните колкото можеш по-скоро. Напускам хотела и ще си наема кола.
– Веднага щом мога, ще дам знак, лейтенант.
Мици затваря и дълго и замислено гледа флашката с артуровите данни в ръката си.
Притеснението, че стаята ѝ е била претърсена, се появява отново. Заради флашката тези Уорман и Джаксън, или както и да се казват, са претърсили стаята ѝ. Тя е причина и за смъртта на Софи Хъдсън. И със сигурност ще причини още проблеми, а може би и смърт. Мици знае, че трябва да направи нещо с нея. Нещо по-сигурно от това да я подмята в чантата си.
104
ОФИСИТЕ НА ТСОА, НЮ ЙОРК
Гарет Мадок седи на стъкленото бюро в обезопасения срещу подслушване офис на последния етаж в сграда на Пето авеню и слуша доклада на Джесика Ланца за развоя на последните събития.