– Преди около час Калид Коршиди остави колата си, взе метрото за Ийст Флатбуш и влезе в нещо, което прилича на тайна квартира. – Гласът ѝ звучи оптимистично. – И чуй това: в къщата току-що пристигна Набил Табризи.
– Подслушвате ли ги вече?
– Още не. Положението на сградата е такова, че не можем да ги уловим на апаратурата – отвръща тя. Поглежда през предното стъкло на буика надолу по улицата, където в момента пресича Съливан. – Съли играе ролята на наркоман, който си търси местенце да се надруса. Ще пусне спринцовка, близо до стъпалата на входа към сутерена. С малко късмет, ще имаме действащо записващо устройство и после ни остава само да се надяваме, че технологията ще проработи.
– Обикновено проработва.
– Е, да, но ще спра да се потя от притеснение, когато от „обикновено“ стане „винаги“. Трябва да вървя. Ще се чуем скоро.
– И се пази.
– Ти също – казва тя и затваря.
Мислите на Мадок се насочват към Захра. Фактът, че постави устройството в обувката на баща си, показва, че е на тяхна страна. Сега е решителният момент. Трябва да сложи подслушвателно устройство в онази задна стая, в която баща ѝ се среща с приятелите си. Ако го направи, е готов да ѝ купи билет за новия живот, който иска.
Бърка в джоба си, вади непроследимия си телефон и праща есемес: Ще ходя по магазините утре. Ще дойдеш ли? Шарън.
Това е кодът, с който дава знак на Захра, че иска да му се обади. Ако родителите ѝ го прочетат, може да обясни, че е от приятелката ѝ Шарън.
Насреща му има видеостена, на която текат новини от повече от петдесет американски и международни програми. Зад него се намира електронно табло, на което са отбелязани ключовите операции и разположението на човешката сила и ресурсите на Ордена.
Телефонът му избипква и той го сграбчва.
Съобщението гласи: Звъня след 5 мин.
Докато чака, отива с телефона до прозореца. Секундите се точат много дълго. Четиридесет етажа по-долу хората се движат като мравки по тротоарите.
Телефонът звънва.
– Да?
– Имам само минутка – Захра звучи притеснено.
Гарет минава директно към темата.
– Онези миникамери, които ти дадох. Трябва да ги сложиш в стаята. Точно сега, докато баща ти е навън. Разбираш ли?
– Кога ще ме измъкнете оттук? – пита с отчаян глас момичето.
– Веднага щом запишем как баща ти казва нещо, което може да ни е от полза.
Тя млъква. Майка ѝ е тук, чисти къщата и без съмнение скоро ще я потърси.
– Трябва да вървя.
– Трябва да го направиш, Захра. За твое добро е. Трябва да го направиш и трябва да е веднага.
105
САН ФРАНЦИСКО
Крис Уилкинс е на дълго лъкатушещо пътуване сам. Кара тойота седан, която е наел рано сутринта.
Караваната няма да е от полза за това, което смята да прави.
Поема по 101– а и излиза на магистрала 80, минава покрай Сан Бруно, Брисбейн и Бейвю, преди да стигне Саут бийч, Оукланд бридж, Емеривил и Уолнът крийк.
По обяд си поръчва долнокачествен хамбургер и студена бира на място, пълно с мухи и лентяи. След като се освежава, криволичи по път 680, през Данвил и Сан Рамон, преди да навлезе обратно в Кастро Вали и после да мине над залива по моста „Сан Матео“.
Докато стигне до автострадата, водеща обратно към „Койот пойнт“, вече е почти изтощен. Но си е струвало. Намерил е изненадата, която е търсил.
На лицето му грейва широка усмивка, когато паркира пред караваната и вижда Тес, опъната на сгъваемия раиран стол с книга, метната на загорелите ѝ голи крака.
Тя смъква тъмните очила на носа си и го поглежда над тях.
– Тежък ден в офиса ли, бебчо?
– Нещо подобно. Гърбът направо ме убива. Седалките в новата кола са толкова ужасни, че и призрак да си, пак ще имаш болки в гръбнака.
– Ела вътре, имам нещо, което ще премахне болката! – Тя го хваща за ръка и го повежда вътре в караваната. Затваря вратата зад тях, обвива ръце през косматия му врат и го целува, което го възбужда веднага. Той плъзва длани по тялото ѝ, но тя нежно го отблъсква.
– Не те поканих вътре за това.
– Нима?
– Не – тя посочва към отворения лаптоп на сгъваемата масичка. – Ето, наслади се на гледката.
Крис приближава до масата, клика с мишката и разглежда Фейсбук страницата и новите постове на нея. Очите му грейват.
– Ти си най-добрата, бузанчо. Просто най-добрата.
106
УЕЛС