– Не, благодаря, добре съм – Мици се ужасява от мисълта какъв може да е вкусът ѝ.
Жената на професора приема това като знак да остави американката със съпруга ѝ в малката стъклена пристройка на гърба на къщата.
Мици седи на кафяво канапе, на чиято облегалка се е настанил стар рижав котарак, оставя чашата си на теракотените плочки на пода и насочва цялото си внимание към своя домакин.
– И така, Оуен Гуин – какво можете да ми разжете за него?
– Той е лъжец, мошеник и лицемерен потисник на истината! Не е приятел на историята. Не е съюзник на честността.
Мици се стряска. Не е очаквала подобно избухване.
– И за какво по-точно лъже?
– Целият му живот е лъжа. Неговият, на жена му и на онзи старец, който живее с тях! Никой не е това, за което се представя!
Малори млъква за миг и се навежда напред, а кафявите му очи искрят.
– Какво искате от него? Защо сте дошли да душите наоколо и да ме разпитвате?
Тя знае, че трябва да му даде нещо – и то повече от стандартните уклончиви отговори.
– Имаме убийство в Щатите, което е свързано с човек от неговия екип.
Очите му се разширяват.
– С Гуин?
– Не, с човек от екипа му. Сър Оуен не е заподозрян.
Малори се отпуска назад и я гледа с преценяващ поглед, по начина, по който сигурно е преценявал студентите си, когато е преподавал.
– Знаете ли какво означава „патроним“?
– Мисля, че да. Става дума за практиката потомците да приемат бащиното име.
– Точно така. Уилямсън например идва от „син на Уилямс“. Имената и наследството са важни, лейтенант. Особено тези на Оуен Гуин.
– И защо точно неговите?
– Защото той иска да прикрие точно тях.
– Не разбирам.
– Проучването и книгата ми, онази, която беше спряна, разказват истината за него и крал Артур, за връзката със семейството му, за тайните дейности на неговата компания и как правителството си затваря очите за всичко това.
– Искате да кажете, че той изкарва пари от легендата за Артур?
Малори се разсмива.
– Не, не. Много по-важно е от обикновена комерсиална изгода. – По изражението ѝ си личи, че не разбира. – Нека ви обясня. Има три разпространени теории за това кой е крал Артур. Първо, римски войник, останал, за да помогне на бритите в борбата им срещу варварите, нападащи страната, когато римляните си тръгват оттук през шести век. Някои казват, че това е Амброзий Аврелиан, други – Луций Арторий Каст. Центурионът Каст дори е свързван с конен отряд, който почитал меч, забит в земята.
– Това трябва да е Екскалибур, прочутият меч, забит в камъка, нали?
Професорът се усмихва.
– Това вероятно е погрешно изтълкувана история, както по-голямата част от легендата за Артур. В Тъмните векове изковавали тежките мечове, като изливали разтопен метал в каменна отливка. Ако отливката е била достатъчно добра, за да се получи оръжие, достойно за крал, когато металът изстинел, той бил толкова гладък, че и дете можело да го изтегли от камъка, т.е. от отливката.
– А легендата за Дамата от езерото – че е дала Екскалибур на Артур?
– Още исторически тълкувания. В онази епоха, когато кралете умирали, телата им били поставяни на клада, а оръжията им предлагани в дар на богинята на водата, за да ги закриля в отвъдния живот. Твърди се, че Амброзий по случайност бил погребан в Стоунхендж, съоръжение, което според някои е построено от гадателя Мерлин.
Мици се опитва да се отдалечи от суеверията и митовете.
– Казахте, че има три теории за това кой е бил Артур?
– Да. Втората е, че е римско-британски военачалник на име Риотам. Смятам, че Риотам е латинизирана версия на британското Rigotamos – „най-големият крал“, „върховният крал“ или „висшият крал“. Твърди се, че Риотам се борил ожесточено срещу готите, освен това пресякъл протока и провел последната си битка в поле в Бургундия – място, което получава широк отзвук в легендата за Артур. Нарича се Аваллон, с две „л“ за разлика от Авалон, мястото, където според митовете е положено тялото на крал Артур след смъртта му.
Лицето на Мици вече изразява отегчение.
– Всичко това е много интригуващо, но какво общо имат посланикът и семейството му?
– За да ви отговаря, нека ви върна в 500 г. сл. Хр. и ви разкажа историята за уелския воин Оуен Дантгуин, Оуен Белозъби. Той бил велик владетел, а в онези дни подобни бойци са се свързвали със зверове. Чували сте например за Ричард Лъвското сърце, нали?
– Разбира се.
– Е, Оуен Дантгуин е известен като Мечката. Уелската дума за мечка е arth, а латинската – ursus. Лесно е да се види защо са започнали да го наричат Arth-ursus, накратко Артур.