Дава ѝ секунда да осмисли информацията, после продължава.
– Историческите сведения говорят за Оуен Дантгуин – сигурен съм, че забелязвате приликата с Оуен Гуин – като за „някогашния и бъдещ крал“. Това е фраза, която постоянно се използва във връзка с крал Артур. Е, Оуен имал син и неговата генеалогия може да бъде проследена до средновековния период, когато преките му наследници възприемат по-познато и благородно име. – Млъква, за да направи ефекта по-драматичен. – Чували ли сте за Спенсър?
– Като Даяна, принцесата на Уелс, дъщеря на Ърл Спенсър?
– Точно така. И лъкатушещите корени на кралската генеалогия не спират дотук. Погледнете фамилната история и ще видите, че средното име на принц Уилям е Артър, също както на неговия баща принц Чарлз – обяснява Малори и се вглежда в американката с любопитство. – Знаете ли, че титлата „Принц на Уелс“ се дава винаги на наследника на британския трон?
– Предполагам, сте наясно, че не знам.
– Е, така е. Традицията идва от построманските и преднорманските времена, когато най-могъщият уелски владетел бил смятан и за истинския крал на бритите. През дванайсети век мъж на име Оуен Гуинед спрял да използва титлата „крал на Уелс“ и се нарекъл „принц на Уелс“. Като детектив предполагам, че можете да направите известни заключения от това.
Мици се опитва да не се ядосва от неговата снизходителност.
– Казвате, че съвременният сър Оуен Гуин е пряк потомък на крал Артур.
Той я поглежда отчаяно.
– Поне това.
Мици се намръщва.
– Какво означава поне?
За първи път, откакто са се срещнали, Малори се размърдва неловко.
– За бога, вижте проклетите доказателства. Мечката е на неговия хералдически герб, както и кръглата маса, и тройната корона на Артур.
– Професоре, имам братовчед в Тексас, който е шотландски лорд. Купи си титлата по Интернет, защото му хареса идеята.
– Сравнението е глупаво. Оуен Гуин не си е купил титлата. Този мъж е бил и е... – млъква по средата на изречението и задържа сякаш с болка последните си думи.
– Какво?
– Не мога да ви кажа. Дори в разговор, който никога не се е състоял – сопва се Малори, после кима към часовника на стената. – Става късно. Трябва да си тръгвате, а аз да продължа със заниманията си – въздъхва, докато се надига от стола и я побутва към задната врата. – Историята знае повече за Оуен Гуин, отколкото съвременният свят. Внимавайте при срещата си с него.
Тя спира на прага.
– Какво искате да кажете с това? Смятате, че е опасен за хората ли?
Той се опитва да ѝ обясни.
– Представете си, че Исус Христос е на Земята, но не иска да се разкрива. Представете си история, която е написана специално за да прикрие съществуването му. Ще решите ли, че е ваш дълг да го изобличите? И ако го направите, смятате ли, че подобно разкритие ще ви изложи на риск, лейтенант?
108
УЕЛС
Вечерното небе е озарено от залязващо алено слънце, когато Мици се настанява в Нортън. Къщата за гости е внушително каменно имение, спалнята ѝ има панорамна гледка към долините, а под прозореца ѝ се носи неспирната песен на бързи ручеи.
Докато си пълни ваната, за да отмие болката и умората от дългия ден, Мици се обажда на Бронти и разбира, че той току-що слиза от ферибота в Лънди.
– Скапан съм – казва колегата ѝ сред звуците на морския прибой и грачещите чайки. – По-бързо ще стигнеш в рая, отколкото до това място.
Мици се разсмива. Пробва ваната със свободната си ръка и усилва горещата вода.
– Гарантирам ти, Уелс също е доста труден за намиране.
Той се оглежда из пристанището.
– Мисля, че току-що видях тюлени във водата. Сиви тюлени – два, може би три метра дълги.
– Престани, звучиш така, сякаш се забавляваш. Моят ден бе като в ада и дори не намерих замъка.
– Как може да пропуснеш цяла крепост?
– Повярвай ми, тук е лесно. Когато ми се обадиш на по-сигурен телефон, ще ти кажа какво научих от Малори за посланика.
– Ясно. Тук на практика вече е тъмно, така че ще огледам острова сутринта и тогава ще ти звънна.
– Добре. Лека нощ и да се наспиш добре.
– Ти също.
Мици затваря и проверява пак ваната. Сега е достатъчно гореща, за да се свари омар. Пуска силно студената струя, после съблича дрехите си и звънва на дъщерите си.
Нито едната не отговаря.
За втори път се включва телефонен секретар.
Рути сигурно ги е извела някъде навън. Ще ѝ звънне след вечеря.