Потапя се във водата. Прекалено е приятно, за да не изкаже насладата си на глас:
– Аааах, толкова е хуууубаво.
Хотелът ѝ е предоставил малки шишенца с пяна за вана, душгел, шампоан и балсам за коса. Мици използва от всичко по много. Прекрасно е да лежиш в басейн от сапунени мехурчета и аромати.
Телефонът ѝ звънва.
Поглежда към другата страна на банята и вижда, че вибрира на лавицата над мивката. Прекалено далеч, за да го стигне, без да става. Водата е задействала терапевтичната си магия и за миг се замисля дали да не го остави да си звъни.
– По дяволите!
Изскача от ваната и разплисква водата навън.
– Фалън – казва тя, докато посяга към белия халат, закачен зад вратата.
– Лейтенант, Оуен Гуин е.
– Чакайте малко.
Оставя телефона, бързо се намъква в халата и го завързва.
– Тъкмо излизам от ваната.
– Приемете извиненията ми, че ви притеснявам. Пред вашия хотел има черен рейндж роувър с един от моите хора вътре. Когато сте готова, моля, слезте, качете се в колата и ще бъдете доведена право в дома ми.
– Мислех да дойда утре сутринта.
Няма отговор.
– Сър Оуен? – Мици поглежда телефона, за да види дали случайно не е прекъснала връзката.
Не е.
Той е затворил.
109
УЕЛС
Леденосиня четвъртина Луна виси над рейндж роувъра, докато той се носи по неосветените лъкатушещи пътища на провинцията.
Мици сграбчва дръжката на вратата до себе си, когато колата минава през някаква неравност и я кара да подскочи рязко на задната седалка.
– Какво ѝ има на тази страна? Мислех, че римляните са ви прокарали пътища?
Шофьорът не отговаря. Не е проговорил, откакто провери името ѝ на рецепцията в хотела и ѝ отвори вратата на колата.
– Има ли шанс да намалите малко? Просто съвсем малко под свръхзвуковата скорост, за да стигнем там живи?
Отново никакъв отговор от широкоплещестия мъж отпред.
Тя се отпуска назад, доколкото ѝ е възможно, и се заслушва в къркорещия си стомах. Вече ѝ се иска да бе приела предложената от жената на Малори заешка яхния.
В далечината се появяват светлини. Джипът набива спирачки.
През процепа между предните седалки Мици вижда сенки в някаква охранителна будка. Един мъж излиза и приближава до страната на шофьора.
Мълчаливият лунатик зад волана показва документите си. В очите ѝ светва фенерче.
– Ей! – заслонява ги тя с длан. Мракът се завръща. По покрива на колата се чува потропване и рейндж роувърът продължава отново по скърцащия чакъл. Металните порти зад тях се затварят. Гумите сега се плъзгат по-меко. Карат по асфалт, но пътят е неосветен. Мици се взира в мрака. В светлината на фаровете се появяват овце – като купчина рунтави камъни.
Свещите стрелки на часовника ѝ показват, че е десет и половина. Пътуват по алеята от седем минути. Толкова ѝ отнемаше едно време от старата ѝ къща в Ел Ей до мола.
Нежните жълти светини на замъка „Каергуин“ се появяват в кадифената нощ. Мици долепва лицето в дупката между седалките. Вижда бледокафеникави каменни стени, извисяващи се кули и зъбчати процепи, които приличат на беззъба граница към небето.
Колата спира и мълчаливият шофьор излиза, за да ѝ отвори.
За миг Мици остава неподвижна в хладния вечерен въздух и попива мириса на лавандула и бор. Лесно е да си представиш, че тук живеят крале и кралици, обгрижвани всяка секунда и за най-малкото нещо, вечерящи в просторните зали и празнуващи славни битки и завоевания.
Удар на метал в метал. Тежките болтове се плъзват зад огромните извити като дъга дъбови входни порти срещу нея. Кръглолик служител, облечен в елегантен черен костюм, застава на прага. Зад него притичва по-млад мъж в кафяви панталони и червено сако.
– Добър вечер, аз съм Алуин, икономът на сър Оуен. Имате ли багаж, мадам?
Мици го поглежда изненадано.
– Не, не смятам да оставам.
– Много добре. Моля, последвайте ме.
Повежда я навътре.
Мици е замаяна от армията нови аромати, която я залива. Препарат за полиране на мед. Препарат за полиране на сребро. Препарат за полиране на мрамор. Натрапчива восъчна вакса за дърво.
– Сър Оуен каза да ви заведа в библиотеката – Алуин отваря врата и застава встрани.
Мици пристъпва и ахва от изумление при гледката на безкрайните стени от книги.
– Виж само всички тези книги! Този човек явно никога не е чувал за „Киндъл“?
110
ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС
Икономът оставя Мици зяпнала в изумление това, което прилича на катедрала, пълна с книги.