Библиотеката от дъбови греди е висока колкото двуетажна сграда, а горното ниво представлява осмоъгълна галерия, до която се стига по две вити дървени стълбища, отделени на почти петдесет метра едно от друго. От всяка страна на залата има по двайсет каменни арки, под които са оформени дълбоки ниши, пълни с по двайсетина редици с рафтове. На всяка от редиците са подпрени плъзгащи се стълбички, така че да може да се стига и до най-горните книги, някои от които се намират на близо дванайсет метра нагоре.
В средата на каменния под има няколко витрини, в които са изложени древни фолианти. Едва сега, докато обикаля прохладната влажна зала, Мици забелязва охранителните камери, мигащите червени светлинки и сензорите на високотехнологичната алармена система.
На другата стена има маслено платно, изобразяващо средновековна битка сред нежни зелени хълмове. Картината е разгърната на повече от деветдесет квадратни метра и на преден план се виждат група войници, които носят тялото на загинал крал. Под сиянието на почти божествена светлина, един загърнат в плащ епископ повдига короната му.
Над вратата, през която току-що е влязла, има друга картина, с една трета от размера на първата. Портрет на мъж с дълга коса и мустаци, с черен плащ, риза с бяла надиплена яка и голяма черна папийонка. Очите му са тъмни и пронизващи и много ѝ напомнят за очите на сър Оуен.
Сякаш предизвикана от мислите ѝ, вратата под картината се отваря и посланикът влиза. Облечен е с черни панталони и чистобяла риза с отворено деколте, под черен кашмирен пуловер.
– Лейтенант Фалън, как сте? – пристъпва към нея и приятелски ѝ подава ръка.
Тя се здрависва с него, после посочва картината.
– Добре съм, господин посланик. Тъкмо гледах портрета. Ваш роднина, предполагам?
– Това е свети Ричард Гуин; библиотеката е кръстена на него. Моля, елате с мен, има някои неща, които искам да ви покажа.
Мици тръгва редом с него.
– „Свети“ като истински светец или като име, като поета Дейвид Сейнт Джон например?
– Истински светец. Бил е мъченик – екзекутиран през шестнайсети век по обвинение във висша измяна, иначе казано заради отказ да заяви, че Исус Христос не е Син Божи. Бил е обесен, влачен и разчленен – знаете какво е това, нали?
– Предполагам, че след като са го линчували, са влачили тялото му с коне и са го нарязали на части?
– Не съвсем; влаченето е преди смъртта, не след. Връзвали човека зад кон, който го влачел по улиците, докато започне да агонизира. После го закарвали на ешафод, където го провесвали на бесилката, докато стигне на крачка от смъртта. После го лишавали от мъжествеността му – отрязвали му тестисите, и минавали на другите части на тялото – отсичали ръце, крака, понякога и главата. Изгаряли вътрешностите и гениталиите пред всички, а черепа набучвали на кол и поставяли на публично място. Четирите крайника също се излагали на централни места в града или се изпращали в различни краища на страната.
– Божичко, а аз си мислех, че нашите екзекуции са жестоки.
– В Британия са били по-брутални, отколкото в повечето други страни – отвръща посланикът, после спира. – Но това е в миналото, а сега трябва да се боите от бъдещето. За нещастие, се озовахте замесена в нещо, в което не трябва, лейтенант.
Тя го поглежда самоуверено.
– Моля, не се дръжте снизходително. Замесването в разни неща, както се изразявате, е смисълът на моята работа.
– Може би, но подозирам, че говорим за различни неща.
– В смисъл?
– Вие мислите, че говоря за вашето разследване за убийство.
– А не говорите ли за това?
– Не точно.
– Осветлете ме тогава.
– Ще го направя – Той прави няколко крачки през библиотеката и посочва към горния етаж. – Всяка книга в тази стая е първо издание и почти всички са безценни. Някои са единствени бройки в света. Други са толкова редки, че специалистите в съответните области дори не знаят, че съществуват.
– Предполагам, че това включва и „Кодексът Камелот“?
Той пренебрегва въпроса и потупва стъклото на една от витрините.
– Това е най-старата илюстрирана Библия в света. По-стара е от Евангелието от Гарима, открито в Етиопия и по-стара и по-изящна от Книгата на келтите, сътворена от келтски монаси.
Мици поглежда към големия том, който лежи отворен на украсената медна поставка. Той е с размера на гигантски атлас и страниците му са покрити с изкусни илюстрации и калиграфски ръкопис. Оуен плъзга електронна карта през сензора отстрани на витрината и повдига стъкления капак. Въздухът се изпълва с аромат на тютюн, идващ от влажните страници и от древното дърво, към което са пришити.