– Това е Артуровата Библия. Малцина знаят, че съществува. Написана е на най-качествения велен, фин пергамент от изсушена овча кожа.
Тя оглежда страниците, докато той продължава да обяснява.
– Козината на животното е отстранена, като кожата предварително е била накисната във вар и екскременти, а после изтъркана с нож с полукръгло острие, наричан луна. След това кожата била изпъната в специални рамки и нарязана в нужния размер от майсторите на пергаменти. Истинско изкуство – докосва нежно страниците пред себе си. – Повече от двеста благословени агнета са били заколени, за да се създаде тази книга.
Основната илюстрация, която е пред очите на Мици, е на мъж, който прилича на римски император. Изобразен е в битка на кон, само че не държи в ръка символ на някой легион, а голямо златно разпятие, същото като на рисунката, която Ирландеца ѝ бе изпратил. На земята, около коня, лежат телата на убитите неверници, прободени с пики и мечове.
– Рисунката символизира вечната битка на Бог за нашите души – казва Оуен. – Текстът е написан по заповед на светия мъж, който е пазил Христос в онези четирийсет дни, през които той е обикалял Земята след своето възкресение.
Мици го поглежда скептично:
– Подозирам, че ще ви е доста трудно да намерите доказателства за това.
– Не ми е необходимо. Не възнамерявам да продавам този артефакт, така че доказателствата за автентичността му са от значение единствено за мен и моето семейство.
Мици обикаля витрината, оглежда формата и текстурата на книгата от различни ъгли. На места дори вижда фоликулите от косъмчетата по пергамента.
– Предполагам, че и човекът, който е притежавал ръкописа преди вас, някога е казал, че не смята да го продава, но все пак го е направил.
– Всъщност грешите. Ръкописът никога не е бил продаван или краден. Не е бил взет и от осквернен гроб, ако си мислите подобни неща. Предаден е в ръцете на семейството ми от Йосиф от Ариматея, когато е дошъл в Британия след смъртта на Христос.
Мици не знае дали да му вярва или не.
– Йосиф Ариматейски, онзи богаташ, който убедил Пилат да позволи тялото на Христос да бъде положено в неговата лична гробница?
– Не, не този Йосиф. Синът му Йосиф. Често ги бъркат в историческите извори. Така се случва и с теориите за Свещения Граал – дали е потир, поднос за причастия, или – както малцина вярват – свещен и таен текст, написан с Христовата кръв.
– И вие сте един от тези малцина?
– Да.
Той обръща страницата и разкрива рисунка на рицари, яздещи сред открита зелена равнина.
Мици гледа фигурата на крал Артур и на свещеника, държащ Библия и кръст, и осъзнава, че е същата като тази върху частта от Гентския олтар, открита в апартамента на Дигън.
– За тези страници – добавя сър Оуен, – на майстора е било поръчано да добави чисто злато и сребро в заглавните букви, с които започва всеки параграф. Изтъкнат художник на портрети е нарисувал рицарите, а най-прочутият художник на пейзажи на онова време довършил илюстрациите на заден фон.
Разгръща листа и той изпуква толкова силно, че Мици трепва, уплашена да не се пречупи. Сега се виждат две разгърнати страници, изписани с червеникавокафяво мастило, покрити с матиран, напукан от времето лак.
Посланикът разчита мислите ѝ.
– Да, знам на какво ви прилича. В миг на слабост и недоверие дадох за анализ частици от текста. Въглеводородният метод потвърди – това е човешка кръв, датирана от първи век. Всяка буква тук е изписана, докато ръкописът е бил покрит със свещено платно, благословено от свети Петър. Перата, които писарите използвали, са от птици, които самият Христос е благословил преди смъртта. А дървеният обков на страниците е изработен от дърводелеца Йосиф, смъртния пазител на Исус.
Текстът хипнотизира Мици. Тя не разбира и дума от това, което вижда пред себе си, но то е изписано с такова съвършенство и старание, че е знак за могъщо послание.
– Текстът – продължава Оуен – започва от предхристиянски времена. Още от сътворението на света и генезиса на силите на доброто и злото. Описва постоянната битка за живот и как след вселенския сблъсък между ловеца и плячката му, между потисника и подтиснатия, трябва да се появи един човек и да стане справедлив и достоен водач, пример за морал и нравственост. – Плъзва ръка над страниците в почти благоговейно движение. – Тези страници обясняват как този водач трябва да си избере следовници и как те трябва да бъдат разделени на ученици, хора на думите, и рицари, хора на делата.