Затваря ръкописа, поставя отново стъкления капак и заключва витрината.
– В галерията над вас се намират свитъци и текстове, които предхождат по време Библията, която току-що ви показах. Написани са на древни езици като етруския например и всички носят същото послание.
Мици поглежда нагоре и после отново свежда очи към мястото, където стоят.
– А в другите витрини, на този етаж – в тях какво има?
– Също Артурови текстове. Всички са копирани със закодиран шифър и са запазени в дигитални версии, части от които ми бяха откраднати.
– Кодексът „Камелот“?
– Мисля, че човекът, който направи копията, го нарича така, да.
– И това е причината Амир Голдман и асистентката му Софи Хъдсън да бъдат убити?
– Да. Лейтенант, копието все още ли е у вас?
– Да.
– Тогава настоявам да ми го предадете незабавно. Това е незаконно направено копие на дигиталните версии на три от книгите в тази библиотека.
Мици усеща промяната в настроението.
– В момента това не е възможно. Копието е важен елемент от разследването ми за убийство и ще остане в мен, докато случаят не бъде приключен.
– Заради вашата и на семейството ви сигурност – наистина трябва да ми го дадете.
Тя накланя глава и се намръщва обвинително.
– Я повторете, защото лично на мен това ми прозвуча като заплаха.
– Заплаха е. Докато копието е у вас, излагате на сериозна опасност своя живот и живота на всички, на които държите.
Сър Оуен бърка с дясна ръка в джоба си, изважда малко черно дистанционно и го натиска.
В залата отеква трясъкът на спускащи се железни капаци, затварящи входа, нишите и стълбището.
След секунди библиотеката се превръща в гигантска метална клетка.
111
Витрините потъват в бронирани ниши, които се отварят в каменния под. Светват червени светлини и писва аларма.
Сър Оуен отива спокойно до една от арките и протяга ръката към скенера за пръстови отпечатъци.
– Тази стая е защитена – обяснява той на Мици. – Но за съжаление, вие не сте. Мога да ви осигуря охрана, най-опитната в света, но само ако в замяна ми върнете това, което по право е мое, и проявите разбиране към делата, в които съм замесен, и причините да ги запазя в тайна.
Набира код в клавиатурата под скенера и средната витрина потъва под нивото на пода. В тъмното пространство светват светлини и Мици вижда каменни стъпала, които водят надолу.
Сър Оуен пристъпва към нея.
– Лейтенант, заплахата за вашия живот и този на близначките и сестра ви Рут не идва от мен. А от хората, които искат да наранят мен и тези, с които работя в името на доброто.
– И кои по-точно са тези, които работят на страната на това добро?
– Надявам се в по-подходящи времена да ги срещнете – дори да станете една от тях. От това, което знам за вас...
– Не знаете нищо за мен и честно казано, предпочитам нещата да си останат така.
– Знам, че сте работили по повече от сто убийства, три от които са били свързани със серийни убийци. Били сте водещ детектив в шестнайсет случая на изнасилване и в пет със сексуално насилие над деца. При всички тях извършителите са заловени и дадени на съд. В началото на кариерата си сте разрешили повече случаи на грабежи, отколкото всеки друг детектив.
– Добре, намерили сте някой да изрови служебното ми досие. Голяма работа.
– Вашите прекрасни близначки Амбър и Джейд са родени с пет минути разлика. От това, което знам, сте имали и друга бременност – загубили сте момченце в първото тримесечие. Не сте казали на никого. Върнали сте се на работа двайсет и четири часа, след като сте напуснали болницата.
Мици се чувства осквернена, сякаш някой е надникнал в най-съкровените ѝ тайни. Бяха ровили в медицинското ѝ досие, в най-личните ѝ дела.
– Бившият ви съпруг Алфред е безработен, след като миналата година сте го пратили в затвора за последното от многобройните му нападения върху вас. Вероятно ще си остане без работа и след една година. Джак, съпругът на сестра ви Рут, когото тя изхвърли от къщата им, вчера е наел един от най-агресивните бракоразводни адвокати в Сан Франциско и в момента е пратил частни детективи да изровят всякакви неща за нея, за да е сигурен, че споразумението при развода няма да е в нейна полза.
– Откъде знаете всичко това?
– Моята работа е да знам.
Той посочва с длан към стълбището, което води надолу под библиотеката.
– Шегувате се, нали? – Мици го поглежда притеснено. – Няма начин да сляза там долу с вас.
– Аз не представлявам опасност за вас, Мици – казва ласкаво посланикът. – Точно обратното. Дойдохте при мен, защото имате въпроси, свързани с кръст от желязната епоха и няколко смъртни случая. Отговорите са долу.