– Пак няма да сляза.
Оуен се протяга към вътрешния джоб на сакото си и вади пистолет.
Мици отстъпва назад.
– Не се тревожете. Той е за вас, не за мен – подава ѝ и го с дръжката напред. – Зареден е.
Тя го взема и проверява пълнителя. Пистолетът е „Глок 23“ с 40-калиброви куршуми.
– Мислех, че личното оръжие е забранено във Великобритания.
– Така е. Въпреки че аз имам специално разрешително за този, както и за много други оръжия – Оуен се обръща с гръб към нея и започва да слиза по стъпалата. – Моля, внимавайте; стъпалата са по-стръмни, отколкото изглеждат, а не искам да се спънете и да ме простреляте по случайност.
Мици го гледа как изчезва надолу и сърцето ѝ забива учестено. Оглежда запечатаната библиотека, поема си дълбоко дъх и се спуска в мрака.
112
Стъпалата под библиотеката водят към дълъг и широк каменен тунел, смътно осветен от бледи кехлибарени светлини. На тавана са монтирани безброй камери за наблюдение, които следят всяко движение.
На десетина метра пред себе си Мици с изненада вижда нещо, което прилича на охранителна кабинка от стъкло и метал. Сър Оуен е застанал там и говори с двама мъже в черни униформи. Те са високи почти колкото посланика, на коланите им са запасани пистолети, а на стената зад тях висят автомати.
Тя пъха глока, даден ѝ от сър Оуен, в колана на панталона си. Няма никакъв смисъл да го носи. Ще е все едно да стреля с прашка срещу бойната сила, която вижда пред себе си.
– Мици – подканва я той.
Мъжете в черно ѝ се усмихват любезно, докато минава покрай тях и влиза през вратата, която току-що са отворили за шефа си.
Зад нея започва второ стълбище, което води към помещение с вид на параклис. Очите ѝ оглеждат издигнатия, осветен от свещи и покрит с бяло покривало олтар на трийсетина метра пред нея. Зад него има голямо дървено разпятие с провисналото наранено тяло на Христос. Щом привиква със светлината, забелязва, че кръстът е същият като този, който познава от скицата на Ирландеца.
Сега вижда и гробниците.
Десетки са. Толкова са много, че отначало ѝ бяха заприличали на каменни пейки. Всеки от саркофазите е висок по метър и на капака на всеки от тях е изваяна мраморна скулптура на рицар с броня, меч и щит. Ръцете на рицарите са скръстени на гърдите им, а там, където трябва да са сърцата им, са положени малки реплики на кръста зад олтара.
– Какво е това? – пита Мици. – Нещо като фамилна крипта?
– Рицарски мавзолей – обяснява сър Оуен и приближава до нея. – Не е единственият в света, но без съмнение е най-тайният и най-охраняваният. – Прокарва ръка по гладката мраморна глава на една от изваяните фигури. – Това е баща ми. От тази страна на криптата са рицари от моя род. На отсрещната са положени рицари от рода на съпругата ми.
Мици оглежда редиците със саркофази.
– А тези в средата?
– Това са най-смелите от смелите. Поколения мъже и жени, които са служили тайно на своите родни земи и са дали живота си в битката срещу злото.
Тя минава откъм гърба на гробницата и вижда надпис от тринайсети век.
– Значи какво, всички тези мъртъвци са нещо като религиозна армия?
– Не съм чувал да ги наричат така досега. Предпочитаме да мислим за нашето движение като за група от хора, които са се посветили на опазването на света. Също като вас. В средните векове са били наричани рицари; в днешно време не искаме никой да знае, че съществуваме, нито пък да ни нарича с каквото и да е име. Анонимността е най-добрият ни щит.
– Добре, вие самите как се наричате?
– Артурианци. Следваме кодове и принципи, близки до тези, които историците приписват на крал Артур.
Оуен тръгва напред и Мици го следва, докато двамата спират пред олтара.
Капаците на четири от каменните саркофази са махнати и телата вътре се виждат. Освен скелетите всеки ковчег съдържа снимки, бижута, писма и други лични спомени от живота на покойника.
– Това е едно семейство – обяснява посланикът. – Син, баща, дядо и прадядо.
Мици се вглежда и вижда, че и четиримата са положени облечени с един и същи вид зелена туника и клин, какъвто в представите ѝ рицарите носят под броните си. На мястото, където някога са туптели сърцата им, са избродирани по три червени лъва. По средата на гърдите им са поставени кръстове като този, с който започна разследването.
– Старият господин, собственикът на антикварния магазин в Мериленд, бе убит от хора, които се опитаха да ограбят гробници на наши рицари в Америка. Три кръста като тези, които гледате, бяха откраднати от мавзолея ни близо до Гластънбъри, в националния парк в Кънектикът. Мога да ви заведа и да ви покажа, ако искате потвърждение.