Софи се замисли.
— Не съм сигурна, че аз ще трябва да взема това решение.
Тибинг вдигна вежди.
— Нима? Кой друг, ако не притежателят на ключовия камък?
— Братството, което толкова дълго е успяло да запази тайната.
— Орденът ли? — скептично попита англичанинът. — Но как? Тази нощ братството е било разбито. Обезглавено, както толкова точно се изразихте вие. Никога няма да узнаем дали са ги подслушвали, или в редиците им е имало шпионин, но е факт, че някой се е добрал до тях и е разкрил самоличността на четиримата висши братя. В този момент не бих се доверил на никого от братството.
— Тогава какво предлагаш? — попита Лангдън.
— Ти не по-зле от мен знаеш, Робърт, че през всички тези години Орденът не е пазил истината, за да събира прах до края на дните. Чакал е съответния исторически момент, за да сподели своята тайна. Времето, когато светът е готов да приеме истината.
— И според теб този момент е настъпил, така ли?
— Абсолютно. Не може да е по-очевидно. Всички исторически признаци са налице и ако Орденът не е имал намерение съвсем скоро да разгласи тайната, защо Църквата го е атакувала точно сега?
— Монахът още не ни е казал каква е била целта му — възрази Софи.
— Целта на монаха е целта на Църквата — отвърна Тибинг. — А именно, да унищожи документите, които разкриват голямата измама. Тази нощ Църквата за малко да я постигне и Орденът възложи доверието си на вас, госпожице Нево. Задачата да спасите Светия Граал очевидно означава да изпълните последните желания на Ордена и да споделите истината със света.
— Лий, да искаш от Софи да вземе това решение е тежко бреме за човек, който само преди час е научил за съществуването на документите от Сангреала — намеси се Лангдън.
Тибинг въздъхна.
— Извинете ме, ако съм прекалено настойчив, госпожице Нево. Винаги съм вярвал, че тези документи трябва да станат публично достояние, но окончателното решение зависи от вас: Просто смятам, че е важно да обмислите нещата в случай, че успеем да отворим ключовия камък.
— Господа — твърдо заяви Софи. — Позволете ми да цитирам собствените ви думи. „Не ти намираш Граала, а Граалът намира теб.“ Ще приема, че Граалът основателно ме е намерил, и когато настъпи моментът, ще знам как да постъпя.
Двамата се сепнаха.
— Е, да започваме — каза тя й посочи палисандровото ковчеже.
Застанал в средата на дневната в Шато Вилет, лейтенант Коле унило се взираше в гаснещия огън. Капитан Фаш беше пристигнал преди малко и сега се намираше в съседната стая, крещеше по телефона и се опитваше да координира провалилия се опит да открият изчезналия рейнджроувър.
„Вече може да е навсякъде“ — помисли си Коле.
След като бе нарушил пряката заповед на Фаш и за втори път беше изпуснал Лангдън, лейтенантът бе благодарен, че са открили дупка от куршум в пода на дневната, тъй като това поне потвърждаваше твърдението му, че се е чул изстрел. И все пак капитанът беше кисел и Коле предчуветваше, че когато прахът улегне, ще има страшни последици.
За нещастие, уликите, които откриваха, като че ли не изобщо не обясняваха какво става и кой е замесен. Черното ауди навън бе наето под фалшиво име с фалшива кредитна карта и отпечатъците в колата не фигурираха в база данните на Интерпол.
В дневната припряно се втурна друг агент.
— Къде е капитан Фаш?
Лейтенантът не откъсна очи от тлеещите въглени.
— На телефона.
— Не съм на телефона — изсумтя влезлият в стаята Фаш. — Какво има?
— Господин капитан, в централата току-що се обади Андре Верне от Депозитната цюрихска банка — отвърна агентът. — Иска лично да разговаря с вас. Променя показанията си.
— Нима? — учуди се Фаш. Сега вече Коле вдигна поглед.
— Верне признава, че тази нощ Лангдън и Нево са били в банката му.
— И бездруго го знаехме — отвърна капитанът. — Защо е излъгал?
70
— Каза, че щял да разговаря само с вас, но бил съгласен изцяло да ни съдейства.
— В замяна на какво?
— Да не съобщаваме името на банката му по новините и да му помогнем да възстанови някаква открадната собственост. Изглежда, че Лангдън и Нево са откраднали нещо от сейфа на Сониер.
— Какво? — ахна Коле. — Как?
Приковал очи в агента, Фаш даже не мигна.
— Какво са откраднали?
— Верне не конкретизира, но явно е готов на всичко, за да си го върне.