Лейтенантът се опита да си представи как се е случило. Може би Лангдън и Нево бяха принудили с оръжие служител на банката? Може би бяха накарали Верне да отвори сейфа на Сониер и да им помогне да избягат с бронирания камион? Колкото и да беше правдоподобно, той не можеше да повярва, че Софи Нево се е замесила в такова нещо.
— Добре, вземи телефона му — нареди Фаш. — Кажи му, че когато мога, ще му се обадя.
От кухнята извика друг агент:
— Господин капитан? Преглеждам номерата за бързо избиране на господин Тибинг и се свързах с летище „Бурже“. Имам лоша новина.
След тридесет секунди Фаш се готвеше да напусне Шато Вилет. Току-що беше научил, че Тибинг е имал частен самолет на летище „Бурже“ и че този самолет е излетял преди половин час.
Представителят на летището бе заявил, че не знае кой е бил на борда, нито накъде са се насочили. Полетът не бил предварително обявен и пилотът не заявил план за маршрута. Абсолютно незаконно, дори за частно летище. Фаш беше сигурен, че със съответния натиск ще получи отговорите, които му трябват.
— Лейтенант Коле — на път за изхода каза той. — Нямам друг избор, освен да ви оставя да ръководите следствието в имението. Опитайте се поне веднъж да направите нещо както трябва.
71
Когато самолетът престана да се издига и взе курс към Англия, Лангдън внимателно вдигна палисандровото ковчеже от скута си и го остави на масата. Софи и Тибинг нетърпеливо се наведоха напред.
След като отключи и отвори сандъчето, професорът не насочи вниманието си към пръстените на криптекса, а към дупчицата в долната страна на капака. С помощта на върха на химикалката си той предпазливо извади инкрустираната роза и разкри текста под нея. „Sub rosa“. Надяваше се новият поглед върху текста да му донесе яснота. Съсредоточи се върху странните думи.
След няколко секунди го обзе предишното раздразнение.
— Просто не ми говори нищо, Лий.
Седнала от отсрещната страна на масата, Софи не виждаше добре текста, ала неспособността на Лангдън да го разчете незабавно я изненадваше. „Нима дядо ми е говорил на толкова неясен език, че дори специалист по символика не го разбира?“ В крайна сметка обаче не биваше да се учудва. Това нямаше да е първата тайна, която Жак Сониер бе скрил от внучка си.
На Лий Тибинг му се струваше, че ще се пръсне. Изгарящ от нетърпение да види текста, той трепереше от възбуда, навеждаше се напред, опитваше се да зърне нещо покрай надвесилия се над ковчежето Лангдън.
— Не знам — напрегнато промълви професорът. — Отначало предположих, че писмеността е семитска, обаче сега не съм толкова сигурен. В повечето семитски азбуки се използват никудими, а тук няма такива.
— Сигурно е древна — допусна Тибинг.
— Какво са никудими? — попита Софи. Англичанинът не откъсваше поглед от кутията.
— В повечето съвременни семитски азбуки няма гласни и се използват никудими — точки и тирета над, под или в съгласните, които показват с каква гласна вървят. Исторически погледнато, никудимите са сравнително модерно допълнение към езика.
Лангдън продължаваше да се взира в текста.
— Може би сефардическа транслитерация?…
Тибинг не можеше да издържа повече.
— Може би аз ще успея… — Той издърпа ковчежето от ръцете на Лангдън и го притегли към себе си. Робърт несъмнено отлично познаваше обичайните древни езици — старогръцки, латински и романските диалекти — но ако можеше да съди по беглия поглед, който британският историк бе хвърлил на това писмо, то му се струваше по-особено, навярно специфичен ивритски стил.
Англичанинът дълбоко си пое дъх и впери поглед в текста. Дълго не каза нищо. С всяка изтекла секунда увереността му се изпаряваше.
— Удивен съм — накрая промърмори той. — Никога не съм виждал такова нещо.
Лангдън провеси нос.
— Може ли аз да погледна? — попита Софи. Тибинг се престори, че не я чува.
— Робърт, нали преди каза, че тази писменост ти изглеждала позната?
— Така ми се стори — раздразнено отвърна Лангдън. — Не съм сигурен.
— Лий? — повтори Софи. Явно не й беше приятно да я изключват от обсъждането. — Може ли да погледна кутията, която е направил дядо ми?
— Разбира се — каза Тибинг и побутна ковжечето към нея. Не бе искал да се отнася пренебрежително с нея, и все пак Софи Нево беше на светлинни години от тяхната класа. Щом британски кралски историк и харвардски специалист по символика не можеха да разпознаят езика…
— Аха — само след няколко секунди възкликна тя. — Трябваше да се сетя.