Измъчваше я и страхът, че онова, което накрая ще открият в криптекса, няма да е просто „карта на местонахождението на Светия Граал“. Въпреки увереността на Тибинг и Лангдън, че истината е в мраморния цилиндър, Софи беше търсила достатъчно много „съкровища“, за да знае, че Жак Сониер не разкрива лесно тайните си.
73
Нощният диспечер на летище „Бурже“ дремеше пред радарния екран. Капитанът от криминалната полиция едва не разби вратата му.
— Самолетът на Тибинг! — изрева Безу Фаш. — Закъде излетя?
Първата реакция на диспечера беше неубедителен опит да защити имунитета на британския клиент — но опитът безславно се провали.
— Арестувам ви за това, че сте позволили на частен самолет да излети, без да регистрира план за полета — заяви Фаш.
„Само се фукаш!“
Фаш даде знак на един полицай, който извади белезници, и диспечерът изтръпна от ужас. Помисли си за статиите във вестниците, които обсъждаха дали капитанът от националната полиция е герой, или обществена опасност. Въпросът току-що бе получил отговор.
— Почакайте! — изхленчи при вида на белезниците диспечерът. — Сър Лий често лети до Лондон на лечение. Има хангар на летището „Бигин Хил“ в Кент. Край Лондон.
Фаш махна на мъжа с белезниците да спре.
— Тази нощ за „Бигин Хил“ ли лети?
— Не знам — искрено отвърна диспечерът. — Самолетът излетя по обичайната писта и до момента, до който можеше да го следи радарът, посоката предполагаше Англия. Най-вероятно ще кацне на „Бигин Хил“.
— На борда има ли други хора?
— Кълна се, господине, няма откъде да знам. Нашите клиенти имат пряк достъп до хангарите си и могат да качват на самолетите си когото поискат. За това отговарят митничарите на английското летище.
Фаш си погледна часовника, после погледна към спрелите пред терминала самолети.
— Ако летят за „Бигин Хил“, кога трябва да кацнат?
Диспечерът потърси в компютъра си.
— Полетът е кратък. Самолетът ще се приземи към… около шест и половина. След петнайсет минути.
Капитанът се намръщи и се обърна към агента си.
— Осигурете самолет. Излитам за Лондон. И ме свържете с местната полиция на Кент. Не Скотланд Ярд. Не ми трябват шумотевици. Кентската местна полиция. Кажете им, че искам да позволят на самолета на Тибинг да кацне. После искам да го обкръжат на пистата. Никой да не го напуска, докато не пристигна.
74
— Много си тиха — каза Лангдън.
— Уморена съм — отвърна Софи. — Пък и стихотворението… Не знам.
И той се чувстваше по същия начин. Бръмченето на двигателите и лекото поклащане на самолета действаше хипнотично, а и главата му все още пулсираше от удара на монаха. Тибинг още не се беше върнал и Робърт реши да се възползва от отсъствието му, за да каже на Софи нещо, за което бе мислил.
— Струва ми се, че отчасти знам защо дядо ти е искал да ни събере. Смятам, че е искал да ти обясня нещо.
— Историята на Светия Граал и Мария Магдалина не е ли достатъчна?
Той се колебаеше как да продължи.
— Пропастта помежду ви. Причината, поради която от години не си му говорила. Според мен се е надявал, че аз ще мога да ти обясня какво ви е разделило.
Софи се разшава на мястото си.
— Не съм ти разказала какво ни е разделило.
Лангдън я погледна внимателно.
— Присъствала си на сексуален обред. Нали?
Тя се сепна.
— Откъде знаеш?
— Софи, ти ми каза, че си присъствала на нещо, което те убедило, че дядо ти членува в тайно общество. И че онова, което си видяла, много те разстроило и оттогава не си му говорила. Знам доста неща за тайните братства. Не е нужно да съм гений като Леонардо да Винчи, за да се досетя какво си видяла.
Софи го зяпна.
— През пролетта ли беше? — попита Лангдън. — Някъде около равноденствието? В средата на март?
Младата жена погледна през илюминатора.
— Прибрах се за пролетната ваканция от университета. Върнах се вкъщи няколко дни по-рано.
— Искаш ли да ми разкажеш?
— Предпочитам да не го правя. — Тя рязко се обърна към него. В очите й блестяха сълзи. — Не знам какво беше това.
— Присъстваха мъже и жени, нали?
Софи кимна.
— Облечени в бяло и черно?
Тя избърса очите си и отново кимна.
— Жените бяха в бели ефирни рокли… със златни обувки. Държаха златни кълба. Мъжете бяха с черни туники и черни обувки.
Робърт положи усилие да скрие вълнението си. Не вярваше на ушите си. Софи Нево неволно беше присъствала на сакрална церемония, възникнала преди две хилядолетия.
— Маски? — като се опитваше да говори спокойно, попита той. — Хермафродитни маски?
— Да. Всички. Еднакви маски. Жените с бели, мъжете с черни.