Робърт реши да не шокира младежите с факта, че над десет тайни общества по света — много от които доста влиятелни — все още практикуват сексуални обреди и поддържат живи древните традиции. Героят на Том Круз във филма „Широко затворени очи“ лично се убеждаваше в това, като тайно присъстваше на частно събиране на свръхелитни жители на Манхатън, само за да установи, че практикуват хиерогамия. За съжаление, Холивуд грешно представяше повечето подробности, ала същината си оставаше непроменена — тайно общество почиташе магията на сексуалния съюз.
— Професор Лангдън? — вдигна ръка един студент от задните редове. — Искате да кажете, че вместо да ходим на черква, трябва да правим повече секс ли? — Каза го с явно прозвучала надежда.
Лангдън се подсмихна. Нямаше намерение да се хване на тази въдица. Ако се съдеше по онова, което беше чувал за харвардските купони, тези хлапетии правеха секс повече от достатъчно.
— Ще си позволя да ви кажа нещо, колеги — отвърна той, като съзнаваше, че навлиза в деликатна територия. — Без да съм толкова дързък, че да ви препоръчвам предбрачен секс, и без да съм толкова наивен, че да ви мисля за целомъдрени ангели, ще ви посъветвам следното за вашия сексуален живот.
Всички мъже в аудиторията напрегнато се наведоха напред.
— Следващия път, когато сте с жена, се вгледайте в сърцето си и вижте дали не можете да възприемете секса като мистичен, духовен акт. Опитайте се да откриете онази божествена искра, която мъжът може да постигне единствено чрез сношение със свещената женственост.
Девойките многозначително се усмихнаха и закимаха. Младежите скептично се закискаха и започнаха да подхвърлят мръсни шегички. Лангдън въздъхна. Колежаните още си бяха момчета.
Софи притисна леденото си чело към стъклото на илюминатора и разсеяно се вторачи в пустотата. Опитваше се да осмисли разказа на американеца. Обземаше я странно съжаление. „Десет години. — Представи си купчините неразпечатани писма, които й бе пратил дядо й. — Ще разкажа всичко на Робърт.“ Тя заговори, без да се обръща. Тихо. Плахо.
Когато започна да си припомня случилото се през онази нощ, младата жена сякаш се пренесе в миналото… сред дърветата пред планинското шато на дядо й… смутено претърсваше пустата къща… чу гласове… после откри тайната врата. Спусна се по каменното стълбище, стъпка по стъпка, и слезе в подземието. Усети мирис ца влажна пръст. Беше март. Непознатите се олюляваха и пееха, озарени от мъждукаща оранжева светлина.
„Сънувам — каза си тя. — Сън. Какво друго може да е?“
Жените и мъжете се олюляваха, черно, бяло, черно, бяло. Красивите ефирни рокли на жените се развяха. После те вдигнаха с десните си ръце златното кълбо на Луната и слънцето над главите си и едновременно извикаха:
— Аз бях с теб в началото, в зората на всичко, що е свято, аз те родих от утробата преди началото на дните.
Отпуснаха кълбата и всички се залюляха като в транс. Наблюдаваха нещо в центъра на кръга. „Какво гледат?“
Гласовете ускоряваха ритъма. По-високо. По-бързо.
— Жената, която виждаш, е любов! — извикаха жените и отново вдигнаха кълбата.
Мъжете им отговориха:
— Домът й е във вечността!
Гласовете се усилваха. Темпото се ускоряваше. Все по-бързо. По-гръмовно. Участниците пристъпиха навътре. В този миг Софи най-после видя какво наблюдават:
Върху нисък орнаментиран олтар в центъра на кръга лежеше мъж. Беше гол, отпуснат по гръб, и носеше черна маска. Тя веднага позна тялото му и рожденото петно на рамото му. За малко да извика. „Grand-pére!“ Дори само голотата му я шокира… ала имаше още нещо.
Бе го възседнала гола жена с бяла маска и дълга до кръста сребриста коса, която се развяваше зад гърба й. Тялото й бе пълно, съвсем не съвършено, и се движеше в такта на напева — тя се любеше с дядо й.
Прииска й се да се обърне и да избяга, но не можеше. Каменните стени на подземието я държаха в плен. Напевът се издигаше до трескави висоти. С внезапен рев цялото помещение сякаш изригна в оргазъм. Тя се обърна и безшумно се изкачи по стълбището. Тичешком напусна къщата и разтреперана се прибра в Париж.
75
Чартърният самолет прелиташе над мъждукащите светлини на Монако: Арингароса затвори телефона след втория разговор с Фаш и посегна към торбичката за повръщане — ала се почувства прекалено изтощен дори за да му се пригади.
„Кога най-сетне ще свърши всичко това?!“ Развитието на събитията му се струваше непонятно, ала тази нощ почти нищо не изглеждаше логично. „Какво става? — Положението се бе изплъзнало от ръцете им.. — В какво забърках Сила? В какво забърках и себе си?!“ Епископът отиде в пилотската кабина. Краката му трепереха.