— Трябва да променя местоназначението.
Пилотът погледна през рамо и се засмя.
— Шегувате се, нали?
— Не. Трябва веднага да отида в Лондон.
— Отче, това е чартърен самолет, а не такси.
— Ще ви платя допълнително. Колко? Лондон е само един час по на север и промяната на посоката не е голяма, така че…
— Не става въпрос за пари, отче, има други проблеми.
— Десет хиляди евро.
Веднага. Пилотът ококорено се обърна към него.
— Колко? Що за свещеник носи толкова много пари?
Арингароса се върна при черното си куфарче, отвори го, извади един от чековете и го занесе на пилота.
— Какво е това?
— Чек за десет хиляди евро.
Пилотът не изглеждаше убеден.
— Равносилен е на пари.
— Само парите са пари. — Пилотът му върна чека. Арингароса изтощено се подпря на вратата.
— Въпросът е на живот и смърт. Трябва да ми помогнете. Трябва да отида в Лондон.
Пилотът погледна златния му пръстен.
— Диамантите истински ли са?
Епископът сведе очи към пръстена си.
— Не мога да се разделя с него.
Мъжът сви рамене, обърна се и се вторачи напред.
Арингароса бе обзет от дълбока скръб. Погледна пръстена. И без това щеше да изгуби всичко, което символизираше той. След дълъг размисъл го изхлузи от пръста си и внимателно го постави върху пулта.
— Надявам се да получите много за него. Той е подарък от Ватикана.
После се върна на мястото си. След петнадесет секунди усети, че пилотът завива на север. Всичко беше за свята кауза. Блестящо замислен план. А сега се срутваше като къщичка от карти… и краят не се виждаше никъде.
76
Лангдън виждаше, че Софи все още е потресена от спомена за хиерогамията. От своя страна, професорът беше удивен. Тя не само бе присъствала на целия ритуал, но и изпълнителят беше бил дядо й… великият магистър на Ордена на Сион. Каква компания! Леонардо да Винчи, Ботичели, Исак Нютон, Виктор Юго, Жан Кокто… Жак Сониер.
— Не знам какво друго да ти кажа — тихо рече Лангдън.
Очите на Софи бяха тъмнозелени. Насълзени.
— Той ме отгледа като родна дъщеря.
Робърт разбираше чувството, изпълвало очите й, докато разговаряха. Угризение. Далечно и дълбоко. Софи Нево се беше отдръпнала от дядо си и сега го виждаше в съвсем друга светлина.
Навън бързо се развиделяваше и хоризонтът от дясната им страна почервеняваше. Земята под тях все още тънеше в мрак.
— Нещо за хапване? — Тибинг се върна при тях с няколко кутии кока-кола и пакет стари бисквити. Докато раздаваше провизиите, многословно се извини за ограничените си запаси. — Нашият приятел монахът продължава да мълчи, обаче има време. — Англичанинът отхапа от една бисквита и погледна стихотворението. — Е, прелест моя, някакъв напредък? — обърна се той към Софи. — Какво се опитва да ни каже дядо ви? Къде е този свят камък, мътните го взели? Този свят камък, тачен от тамплиерите?
Софи само поклати глава.
Докато Тибинг се съсредоточаваше върху стиховете, Лангдън отвори кутия кола и се обърна към илюминатора. Мислите му бяха заети с тайни ритуали и неразгадани шифри. „Ключът е свят камък, тачен от тамплиерите. — Той отпи голяма глътка. — Свят камък, тачен от тамплиерите.“ Колата беше топла.
Нощната тъма бързо чезнеше и докато наблюдаваше тази метаморфоза, Робърт видя под тях искрящ океан. „Ламаншът.“ Скоро щяха да стигнат.
Искаше му се дневната светлина да донесе и друго просветление, ала колкото по-светло ставаше навън, толкова по-далеч от истината се чувстваше той. В такт с буботенето на двигателя чуваше ритъма на петостъпния ямб и напева, хиерогамията и свещените обреди. „Свят камък е на рицаря ключът.“
Самолетът отново летеше над суша. Изведнъж Лангдън рязко остави празната кутия.
— Няма да повярвате — обърна се към другите той. — Тамплиерският свят камък — разгадах го.
Тибинг се ококори.
— Наистина ли знаеш къде е светият камък?
Лангдън се усмихна.
— Не къде. А какво.
Софи напрегнато се наведе към него.
— Мисля, че светият камък всъщност е идол — като се наслаждаваше на познатата възбуда от научно откритие, поясни професорът.
— Идол ли? — попита Тибинг.
Софи изглеждаше също толкова смутена.
— Лий — каза Лангдън. — По време на процесите Църквата обвинила рицарите тамплиери във всевъзможни ереси, нали така?
— Да. Изфабрикували всевъзможни обвинения. Содомия, опикаване на кръста, култ към дявола — списъкът е много дълъг.
— И в този списък фигурира култ към фалшиви кумири, нали? По-конкретно Църквата обвинила тамплиерите в практикуване на тайни ритуали, при които се молели на идол… езически бог…