— Близо сме — неспособен да овладее вълнението си, прошепна Лангдън.
— Съвсем близо — потвърди Тибинг, погледна Софи и се усмихна. — Готова ли сте?
Тя кимна.
— Добре. На иврит „Бафомет“ без гласни се пише B-V-P-M-Th. Сега просто прилагаме вашата заместваща таблица и превръщаме буквите в нашата петбуквена парола.
Сърцето на Лангдън бясно туптеше. B-V-P-M-Th. Слънцето вече ги обливаше със светлина. Той погледна заместващата таблица и бавно започна да транслитерира. В е Sh…V e P…
Тибинг се хилеше като малко момче на Коледа.
— И шифърът атбаш разкрива… — Той млъкна. — Мили Боже! — Лицето му пребледня.
Лангдън рязко вдигна глава.
— Какво има? — попита Софи.
— Няма да повярвате. — Британецът я погледна. — Особено вие.
— Какво искате да кажете?
— Това е… гениално — промълви Тибинг. — Абсолютно гениално! — Той отново започна да пише на листа. — Фанфари, моля. Ето я вашата парола. — Историкът им показа буквите, които беше написал.
Sh-V-P-Y-A
Софи се намръщи.
— Какво е това?
Лангдън също не се сещаше.
Гласът на Тибинг благоговейно трепереше.
— Това, приятелю, е древната дума за мъдрост.
Лангдън препречете буквите. „За дума мъдра тука иде реч.“ И след миг го осени. Изобщо не го бе предвидил.
— Мъдрост!
Тибинг се смееше.
— Съвсем буквално!
Софи погледна думата, после криптекса. И веднага забеляза, че Лангдън и Тибинг пропускат един сериозен проблем.
— Чакайте! Това не може да е паролата — възрази тя. — На пръстените на криптекса няма „шин“. Там са изсечени само традиционните латински букви.
— Прочети думата — каза Лангдън. — Имай предвид две неща. Ивритската буква „шин“ може да се произнесе и като „с“. А буквата „пе“ може да се произнесе като „ф“.
„SVFYA?“ — озадачено си помисли Софи.
— Гениално! — присъедини се към него Тибинг. — Буквата „вав“ често замества гласния звук „о“.
Софи пак погледна буквите и се опита да ги произнесе.
— С… о… ф… и… я.
Чу гласа си и не повярва на ушите си.
— София? Паролата е „София“?!
Лангдън възторжено кимаше.
— Да! „София“ означава „мъдрост“. Произходът на твоето име, Софи, е буквално „мъдрост“.
Софи изведнъж ужасно почувства липсата на дядо си. В гърлото й заседна буца. „Той е шифровал ключовия камък на Ордена с моето име!“
78
Обзета от невероятно вълнение, Софи започна да върти пръстените на криптекса. „За дума мъдра тука иде реч.“ Лангдън и Тибинг я наблюдаваха със затаен дъх. С… О… Ф…
— По-внимателно — предупреди я Тибинг. — Много внимателно.
Софи завъртя последния пръстен.
— Добре — промълви тя и ги погледна. — Сега ще го отворя.
— Не забравяй оцета — боязливо прошепна Лангдън. — Внимавай.
Софи знаеше, че ако този криптекс е като онези, които бе отваряла като малка, само трябва да хване цилиндъра за двата края и бавно да ги завърти в срещуположни посоки. Ако паролата беше вярна, единият край щеше да се развърти като капачка и тя щеше да може да бръкне и да извади свитъка, увит около стъкленицата с оцет. Ако въведената парола обаче беше грешна, силата, която упражняваше върху краищата, щеше да се предаде на едно лостче, което щеше да се завърти надолу в кухината, да натисне стъкленицата и да я счупи, ако натискаше прекалено силно.
„Завърти лекичко“ — каза си тя.
Когато Софи хвана двата края на цилиндъра, Тибинг и Лангдън се наведоха напред. В нетърпението си да разшифрова паролата, младата жена почти бе забравила какво очакват да открият вътре. „Това е ключовият камък на Ордена.“ Според англичанина той съдържал карта на местонахождението на Светия Граал, гробницата на Мария Магдалина и съкровищницата на Сангреала… хранилището на тайната истина.
Стиснала каменната тръба, Софи внимателно провери дали буквите са подредени точно. После бавно завъртя. Не се случи нищо. Приложи малко повече сила. Пак нищо. Зачуди се дали не е прекалено предпазлива. Цилиндърът беше по-голям и тежък от другите, но ако натиснеше прекалено силно…
— Хайде — каза Лангдън. — Паролата е вярна. Няма начин да не е.
Хванала двата края, тя натисна по-силно. Частите на камъка плавно се завъртяха. Тежкият край остана в дланта й. Лангдън и Тибинг едва не скочиха. С ускорен пулс Софи остави каменния капак на масата и наклони цилиндъра, за да погледне вътре.
„Свитък!“
Увит върху цилиндричен предмет — стъкленицата с оцет, предположи тя. Странно обаче, свитъкът не бе от обичайния тънък папирус, а по-скоро пергамент. „Виж ти — помисли си Софи. — Оцетът не може да разтвори агнешка кожа.“ Младата жена отново се втренчи в кухината на цилиндъра и разбра, че предметът в центъра изобщо не е стъкленица с оцет. А нещо съвсем друго.