— Какво има? — попита Тибинг. — Извади свитъка.
Намръщена, Софи хвана навития пергамент и предмета, върху който беше навит, и ги извади.
— Това не е папирус — каза англичанинът. — Прекалено е тежък.
— Знам. Това е уплътнител.
— За какво? За стъкленицата с оцет ли?
— Не. — Софи разви свитъка и разкри увития предмет. — За това.
Когато Лангдън видя увития в пергамент предмет, сърцето му се сви.
— Бог да ни е на помощ — ахна Тибинг. — Дядо ви е бил безсърдечен човек!
Робърт смаяно зяпна. „Явно Сониер не е имал намерение да ни улесни.“
На масата лежеше втори криптекс. По-малък. Направен от черен оникс. Страстта на Сониер към двойствеността. Два криптекса. Всичко вървеше по двойки. Двусмислици. Мъжко и женско. Черно, скрито в бяло. Лангдън усещаше, че символичната паяжина продължава и нататък. Бялото ражда черно.
Всеки мъж е роден от жена.
Бяло — женско.
Черно — мъжко.
Той вдигна по-малкия криптекс. Бе същият като първия, само че двойно по-малък и черен. Отвътре се чуваше познатият звук от разклатена течност. Очевидно стъкленицата с оцет беше в него.
— Е, Робърт — каза Тибинг и побутна към него пергаментовия лист. — Сигурно ще се зарадваш да научиш, че поне летим в правилната посока.
Лангдън погледна дебелия пергамент. На него с изящен почерк бе написано ново четиристишие. Пак в петостъпен ямб. Стихотворението също представляваше гатанка, ала трябваше да прочете само първия стих, за да разбере, че планът на Тибинг да заминат за Великобритания е бил блестящ.
„Във Лондон този рицар спи до днес…“
Останалата част от стихотворението ясно загатваше, че ще открият паролата за втория криптекс при гроба на този рицар някъде в града.
Робърт възбудено се обърна към англичанина.
— Имаш ли представа за какъв рицар се говори?
Тибинг се ухили.
— Абсолютно никаква. Обаче знам точно коя крипта трябва да потърсим.
В този момент в лондонското предградие Кент на двадесет и пет километра от тях шест полицейски автомобила се носеха по дъждовните улици към летището „Бигин Хил“.
79
Лейтенант Коле си наля перие от хладилника на сър Лий и огледа дневната. Вместо да придружи Фаш в Лондон, където щеше да се развие действието, сега трябваше да ръководи хората от отдела по криминалистика, които се бяха разгърнали из Шато Вилет.
До този момент не бяха открили нищо важно: куршум, забит в пода, лист хартия с няколко надраскани символа и думите „острие“ и „потир“, както и окървавен кожен ремък с шипове, който според специалистите от криминалистиката бил свързан с консервативната католическа секта Opus Dei. Тази организация неотдавна беше раздвижила духовете, когато една телевизионна програма бе разкрила агресивните им практики за набиране на членове в Париж.
Коле въздъхна. „Дано успея да разбера нещо от този невероятен хаос.“ Излезе, мина по разкошен коридор и влезе в огромната бална зала, в която шефът на групата криминалисти, дебелак с тиранти, търсеше отпечатъци от пръсти.
— Откри ли нещо? — попита лейтенантът. Мъжът поклати глава.
— Нищо ново. Множество отпечатъци като другите в къщата.
— Ами отпечатъците върху ремъка с шиповете?
— Интерпол още работят. Пратих им всичко, което намерихме.
Коле посочи две запечатани найлонови торбички за веществени доказателства на масата.
— А това?
Мъжът сви рамене.
— По навик. Прибирам всичко особено.
Лейтенантът се приближи. „Особено ли?“
— Този британец е странна птица — каза криминалистът. — Виж това. — И му подаде торбичка за веществени доказателства.
Снимката показваше главен вход на готическа катедрала — традиционната арка, стесняваща се до малка врата. Коле разгледа снимката.
— Какво й е особеното?
— Обърни я.
На гърба лейтенантът откри бележки на английски, описващи дългия наос на катедралата като таен езически символ на женска утроба. Наистина бе странно. Сепна го обаче описанието на самия вход.
— Чакай! Той смята, че входът на катедралата символизира женска…
Криминалистът кимна.
— С лабиални гънки и чудесен малък петолистен клитор над входа. — Той въздъхна. — Направо да ти се прище да отидеш на черква.
Коле вдигна втората торбичка. Вътре се виждаше голяма гланцирана снимка на стар документ. Заглавието гласеше:
„Les dossiers secrets — Nombre 4° lm1 249“
— Какво е това? — попита лейтенантът.