— Лий, сериозно се опасявам, че френската полиция може да открие самолета ви преди да се върнем — предпазливо рече Софи.
Тибинг се засмя.
— Да, представям си изненадата им, ако се качат и заварят тук Реми.
Пренебрежителното му отношение я удиви.
— Вие преминахте международна граница със завързан заложник, Лий. Това е сериозно.
— Адвокатите ми също. — Той намръщено стрелна с поглед монаха в задния край на самолета. — Този звяр нахлу в дома ми и за малко да ме убие. Това е факт и Реми ще го потвърди.
— Но ти го завърза и го взе със себе си в Лондон! — отбеляза Лангдън.
Тибинг вдигна дясната си ръка и имитира клетва в съдебна зала.
— Ваша чест, простете на ексцентричния стар рицар глупавото му пристрастие към британската съдебна система. Съзнавам, че трябваше да повикам френската полиция, но съм сноб и не вярвам, че тия французи могат да проведат следствието както трябва. Този човек едва не ме уби. Да, взех прибързано решение и принудих прислужника си да ми помогне да го доведем в Англия, но бях под огромно напрежение. Виновен съм. Признавам.
Лангдън го погледна смаяно.
— От твоята уста, Лий, това може и да мине.
— Сър? — повика го пилотът. — Съобщение от кулата. Имат някакъв технически проблем близо до вашия хангар и ме молят да кацна точно пред терминала.
Тибинг повече от десет години беше използвал летището „Бигин Хил“ и това му се случваше за пръв път.
— Споменаха ли какъв е проблемът?
— Диспечерът обясни много мъгляво. Изглежда, има изтичане на гориво. Помоли ме да спра пред терминала и всички да останат на борда до второ нареждане. Предпазна мярка. Не бива да слизаме от самолета, докато летищните власти не ни позволят.
Тибинг бе обзет от съмнение. „Трябва да е изтекло много гориво.“ Бензиностанцията се намираше на повече от осемстотин метра от неговия хангар. На лиците на Реми също се изписа загрижено изражение.
— Това ми се струва извънредно необичайно, сър.
Англичанинът се обърна към Софи и Лангдън.
— Имам неприятното предчувствие, че ще ни очаква топло посрещане, приятели.
Робърт мрачно въздъхна.
— Предполагам, че Фаш все още ме смята за виновен.
— Или прекалено дълбоко е затънал, за да признае грешката си — прибави Софи.
Тибинг не ги слушаше. Независимо от намеренията на Фаш, бързо трябваше да предприемат нещо. „Не изпускай от поглед крайната цел. Граала. Съвсем близо сме.“ Под тях с изтракване се спуснаха колесниците.
— Лий, трябва да се предам и законно да уредя проблема — каза Лангдън. — За да не замесвам всички ви.
— О, стига, Робърт! — Историкът махна с ръка. — Наистина ли смяташ, че ще ни пуснат? Аз току-що незаконно те преведох през границата. Госпожица Нево ти е помогнала да избягаш от Лувъра и водим със себе си завързан човек. Я помисли! Всички сме в кюпа.
— Може би да кацнем на друго летище? — предложи Софи.
Тибинг поклати глава.
— Ако променим посоката, докато получим разрешение за кацане някъде другаде, там ще ни посрещнат с танкове.
Софи провеси нос.
— Вярно е.
Англичанинът усещаше, че трябва да действат решително, за да получат някакъв шанс да отложат срещата с британската полиция, докато не открият Граала.
— Почакайте малко — каза той и закуцука към пилотската кабина.
— Какво си намислил? — попита Лангдън.
— Малка сделка — отвърна Тибинг. Чудеше се колко ще му струва да убеди пилота да изпълни една изключително необикновена маневра.
81
„Самолетът подхожда към летището.“ Саймън Едуардс, изпълнителен директор на летище „Бигин Хил“, крачеше из контролната кула и нервно поглеждаше мократа от дъжда писта. И без това не обичаше да го будят рано в събота сутрин, но сега особено негодуваше, че са го повикали да присъства на ареста на един от най-доходните му клиенти. Сър Лий Тибинг плащаше на „Бигин Хил“ не само за частен хангар, но и такса за кацане. Обикновено бяха предварително предупредени за пристигането му и можеха да спазват строг протокол. Тибинг обичаше нещата да са точно така. Произведеният по поръчка ягуар, който държеше в хангара си, трябваше да е зареден с бензин, измит и на задната седалка да лежи нов брой на „Таймс“. Митничарят трябваше да чака самолета при хангара, за да обработи задължителните документи и да провери багажа. От време на време митничарите получаваха щедри бакшиши, за да си затворят очите за незаконното пренасяне на органични материали, главно деликатесни храни — дувърски охлюви, особено зрял рокфор, плодове. Митническите закони и без това бяха абсурдни и ако „Бигин Хил“ не удовлетворяваше желанията на клиента, конкурентните летища със сигурност щяха да го направят. Тук Тибинг получаваше всичко, каквото иска, и служителите жънеха ползата от това.