Той отново се втренчи в стихотворението. Приличаше на някаква древна кръстословица. „Петбуквена дума, която говори за Граала? — В самолета вече бяха опитали всички очевидни пароли — Граал, Мария, Иисус — но цилиндърът не беше поддал. — Прекалено са очевидни.“ Явно имаше друг петбуквен символ за оплодената утроба на Розата. Фактът, че тя затрудняваше специалист като Лий Тибинг, означаваше, че не е обикновен термин за Граала.
— Сър Лий? — извика през рамо Реми. Наблюдаваше ги в огледалото през спуснатата преграда. — Казахте, че Флийт Стрийт е близо до моста „Блак Фрайър“, така ли?
— Да, мини по Виктория Ембанкмънт.
— Съжалявам, не съм сигурен къде е това. Обикновено ходим само до болницата.
— Понякога се чувствам като бавачка, кълна се — изсумтя Тибинг. — Един момент, моля. Сипете си нещо за пиене и хапнете нещо. — Англичанинът ги остави и тромаво се наведе към преградата, за да поговори с Реми.
Софи се обърна към Лангдън и тихо му каза:
— Никой не знае, че сме в Англия, Робърт.
Беше права. Кентската полиция щеше да съобщи на Фащ, че самолетът е бил празен, и капитанът щеше да реши, че още са във Франция. „Ние сме невидими.“ Хитрият трик на Лий им беше осигурил много време.
— Фаш няма да се откаже толкова лесно — прибави Софи. — Прекалено много е заложил на този арест.
Професорът се бе опитал да не мисли за Фаш. Софи беше обещала да направи всичко по силите си, за да оправдае Лангдън, след като всичко приключи, ала той започваше да се бои, че това може да няма значение. „Фаш спокойно може да участва в заговора. — Макар да не му се струваше вероятно, че криминалната полиция се е замесила със Светия Граал, той усещаше, че съвпаденията са прекалено много, за да не смята капитана за евентуален съучастник. — Фаш е религиозен и е решен да ми припише тези убийства. — Но пък Софи беше възразила, че е възможно просто да е бил напълно убеден във виновността на Лангдън. В края на краищата срещу него имаше сериозни улики. Освен написаното му на пода в Лувъра име и определената среща със Сониер, Фащ можеше да си помисли, че професорът е излъгал за ръкописа и е избягал. — По предложение на Софи.“
— Съжалявам, че толкова сериозно се забърка, Робърт — каза тя и постави ръка на коляното му. — Но се радвам, че си тук.
Тези думи прозвучаха по-скоро прагматично, отколкото романтично, и все пак Лангдън усети, че помежду им се е появило неочаквано привличане. Той уморено й се усмихна.
— Много по-забавен съм, когато съм се наспал.
Софи помълча няколко секунди.
— Дядо ми ме помоли да ти се доверя. Радвам се, че за пръв път го послушах.
— Дядо ти изобщо не ме познаваше.
— Въпреки това не мога да не си мисля, че ти направи всичко, каквото би искал той. Помогна ми да намеря ключовия камък, разказа ми за Сангреала, обясни ми за ритуала в подземието. — Младата жена замълча за миг. — Тази нощ някак си се чувствам по-близо до дядо си, отколкото от години. Знам, че това щеше да го зарадва.
От утринния дъжд в далечината започнаха да изплуват очертанията на Лондон. Някога над града се бяха извисявали Биг Бен и Лондонският мост, ала сега на хоризонта господстваше Окото на новото хилядолетие, грамадно ултрамодерно виенско колело, което се издигаше на сто и петдесет метра и оттам се разкриваше поразителна гледка. Веднъж Лангдън бе решил да се качи, ала „зрителните капсули“ му бяха заприличали на саркофази и той беше предпочел да остане на земята и да се наслаждава на прелестните брегове на Темза.
Усети, че го стискат за коляното, и се върна в настоящето. Зелените очи на Софи бяха вперени в него и той разбра, че му е казала нещо.
— Какво според теб трябва да направим с документите от Сангреала, ако изобщо ги открием? — прошепна тя.
— Няма значение какво мисля аз — отвърна Лангдън. — Дядо ти е оставил криптекса на теб и ти трябва да постъпиш така, както ти подсказва инстинктът, че би желал той.
— Просто ти искам мнението. Явно в онзи ръкопис си написал нещо, което е накарало дядо ми да се довери на преценката ти. Определил си е среща с теб. Това се случва рядко.
— Може да е искал да ми каже, че съм объркал всичко.
— Защо ще ми казва да те открия, ако идеите ти не са му допаднали? В ръкописа си ти подкрепяш ли тезата, че документите от Сангреала, трябва да бъдат разкрити?
— Не взимам отношение. Ръкописът се занимава със символиката на свещената женственост — проследява нейната иконография в историята. Не съм загатвал, че знам къде се намира Граалът, нито дали трябва да бъде разкрит.