„Господ не ме е забравил.“ Знаеше как би нарекъл това епископ Арингароса. „Божествена намеса.“
— Исках да те освободя по-рано, но не можех — извини се прислужникът. — Полицията първо пристигна в Шато Вилет, после на летище „Бигин Хил“. Нали разбираш, Сила?
Албиносът се сепна.
— Откъде знаеш името ми?
Прислужникът се усмихна. Сила се надигна и заразтрива скованите си мускули. Чувствата му представляваха ураган от смайване, благодарност и смут.
— Ти ли си… Учителя?
Реми поклати глава и се засмя.
— Ще ми се да имах такава власт. Не, не съм Учителя. Също като теб аз му служа. Но Учителя говори с огромно уважение за теб. Казвам се Реми.
Сила бе удивен. Учителя наистина му беше споменал за друг, който му служи, и все пак срещата му се струваше невероятна.
— Не разбирам. Ако работиш за Учителя, защо Лангдън донесе ключовия камък в твоя дом?
— Това не е моят дом. А домът на най-известния историк на Граала на света, сър Лий Тибинг.
— Но ти живееш там. Вероятността…
Реми се усмихна. Явно очевидното съвпадение на избраното от Лангдън убежище не го смущаваше.
— Това трябваше да се очаква. Робърт Лангдън притежаваше ключовия камък и имаше нужда от помощ. Какво по-логично място от дома на Лий Тибинг? Фактът, че живея там, е причината, поради която Учителя се обърна към мен. — Той замълча за миг. — Според теб откъде Учителя знае толкова много за Граала?
Сила най-после разбра. Учителя беше вербувал прислужника на сър Лий Тибинг, за да получи достъп до всичките му проучвания. Гениално.
— Трябва да ти обясня много неща. — Реми му подаде заредения глок. После се пресегна през спуснатата преграда и извади от жабката малък револвер. — Но първо имаме да свършим една работа.
Капитан Фаш слезе от самолета на „Бигин Хил“ и смаяно изслуша разказа на капитана от кентската полиция за случилото се в хангара на Тибинг.
— Лично претърсих самолета и вътре нямаше никого — заяви англичанинът. — И трябва да прибавя, че ако сър Лий предяви обвинения срещу мен за…
— Разпитахте ли пилота?
— Не, разбира се. Той е французин и нашата юрисдикция изисква…
— Заведете ме при самолета.
Когато стигнаха в хангара, на Фаш му трябваха само шестдесет секунди, за да открие едно странно кърваво петно на настилката до мястото, където бе стояла лимузината. „Сила.“ Капитанът отиде при самолета и силно почука по корпуса.
— Аз съм капитан Фаш от френската криминална полиция. Отворете люка.
Ужасеният пилот се подчини и спусна стълбичката. Фаш се качи на борда. След три минути с помощта на пистолета си разполагаше с пълни признания, включително описание на завързания монах албинос. Освен това научи, че пилотът е видял Лангдън и Софи да оставят нещо в сейфа на Тибинг, някаква дървена кутия. Макар че отричаше да знае какво има в кутията, пилотът призна, че по време на полета до Лондон съдържанието й привличало цялото внимание на Лангдън.
— Отворете сейфа — нареди Фаш. Пилотът се стресна.
— Не знам комбинацията!
— Жалко. Щях да ти предложа да запазиш разрешителното си.
Мъжът закърши ръце.
— Познавам едни хора от поддръжката на летището. Може би ще успеят да пробият вратата на сейфа.
— Имаш половин час.
Пилотът се хвърли към радиостанцията.
Фаш отиде в задния край на самолета и си наля чаша алкохол. Беше рано, но не бе спал, така че това едва ли можеше да се смята за пиене преди обяд. Той седна на плюшената седалка, затвори очи и се опита да анализира положението. „Гафът на кентската полиция ще ми струва скъпо.“ Сега всички търсеха черна лимузина „Ягуар“.
Телефонът му иззвъня и Фаш си помисли, че наистина няма нито миг спокойствие.
— Ало?
— Летя за Лондон. — Обаждаше се епископ Арингароса. — Пристигам след час.
Фаш се поизправи.
— Мислех, че пътувате за Париж.
— Много съм обезпокоен. Промених плана си.
— Не биваше.
— Открихте ли Сила?
— Не. Неговите похитители са избягали от местната полиция преди да кацна.
Арингароса се разгневи.
— Вие ме уверявахте, че ще спрете самолета!
Фаш сниши глас.
— Като се има предвид положението, ваше високопреосвещенство, съветвам ви днес да не си играете с търпението ми. Ще намеря Сила и другите колкото може доскоро. Къде ще кацнете?
— Един момент. — Епископът затисна слушалката с ръка. След малко каза: — Пилотът се опитва да получи разрешение за кацане от кулата на „Хийтроу“. Аз съм единственият пътник, но се наложи да променим плана за полета.