Изражението на дякона стана още по-скептично.
— Това не са гробници.
— Моля?
— Разбира се, че са — заяви Тибинг. — Какво искате да кажете?
Дяконът поклати глава.
— В гробниците се погребват хора. Това са статуи. Скулптури на истински личности. Под фигурите не е погребан никой.
— Това е крипта! — възрази Тибинг.
— Само според старите учебници по история. Смятало се, че е крипта, но по време на реставрацията през хиляда деветстотин и петдесета година се оказало, че няма нищо подобно. — Той се обърна към Лангдън. — И предполагам, че господин Рен би трябвало да го знае, след като тъкмо неговото семейство е установило този факт.
Възцари се неловко мълчание.
Наруши го трясъкът на затръшната врата в пристройката.
— Това трябва да е отец Ноулс — рече Тибинг. — Може би не е зле да проверите?
Дяконът се поколеба, но се отдалечи към пристройката и остави Лангдън, Софи и Тибинг сами. Тримата мрачно се спогледаха.
— Лий — прошепна Робърт. — Как така никой не е погребан тук? Какви ги говори той?
Англичанинът го погледна смутено.
— Не знам. Винаги съм смятал… Не, тук трябва да е. Нямам представа какви ги дрънка този младеж. Това са безсмислици!
— Може ли пак да видя стихотворението? — попита Лангдън.
Софи извади криптекса от джоба си и внимателно му го подаде. Професорът разви пергамента и подържа цилиндъра в ръка, докато прочете стиховете.
— Да, в стихотворението определено се говори за „гроб“. А не за статуя.
— Дали стихотворението не греши? — предположи Тибинг. — Може би и Жак Сониер е допуснал същата грешка като мен?
Робърт се замисли и поклати глава.
— Ти сам го каза, Лий. Черквата е построена от тамплиерите, военната организация на Ордена на Сион. Нещо ми подсказва, че великият магистър на Ордена е имал доста добра представа дали тук са погребани рицари.
Тибинг видимо бе поразен.
— Но тази черква е идеална. — Той пак огледа рицарите. — Нещо определено ни убягва!
Дяконът влезе в пристройката и с изненада установи, че няма никого.
— Отец Ноулс? — „Чух вратата да се затваря“ — помисли си той и тръгна към входа.
На прага стоеше слаб мъж в смокинг и объркано се чешеше по главата. Младежът ядосано изпуфтя. Беше забравил да заключи вратата и сега се бе домъкнал някакъв нещастник, който явно отиваше на сватба, ала беше объркал черквата.
— Съжалявам, затворено е — завика той, докато минаваше покрай една дебела колона.
В този момент зад него прошумоля дреха и преди дяконът да успее да се обърне, широка длан му запуши устата, заглуши вика му и го повлече нанякъде. Ръката беше снежнобяла и човекът миришеше на алкохол.
Мъжът със смокинга спокойно извади миниатюрен револвер и го насочи право към челото на младежа. Дяконът усети горещина в слабините си и разбра, че се е подмокрил.
— Внимателно ме слушай — прошепна мъжът в смокинга. — Безшумно ще излезеш от черквата и ще започнеш да тичаш. Няма да спираш. Ясно ли е?
Младежът кимна, доколкото му позволяваше ръката върху устата му.
— Ако съобщиш в полицията… — Мъжът притисна дулото към черепа му. — Ще те намеря.
Когато се усети, дяконът вече тичаше навън без намерение да спре; докато го държат краката.
86
Сила безшумно като призрак се промъкваше към целта си. Софи Нево го усети твърде късно. Албиносът опря дулото на пистолета си в гърба й, обгърна я през гърдите с яката си ръка и я притисна към грамадното си тяло. Тя изненадано извика. Тибинг и Лангдън едновременно се обърнаха и на лицата им се изписа удивление и страх.
— Какво… — задави се Тибинг. — Какво си направил с Реми?!
— Единствената ми цел е да си тръгна оттук с ключовия камък — спокойно отвърна Сила. Трябваше да го извърши бързо и чисто. „Влез в черквата, вземи ключовия камък и излез — бе му казал Реми. — Без убийства, без борба.“
Здраво хванал Софи, той отпусна ръка от гърдите й, пъхна ръка в дълбоките джобове на пуловера й и заопипва. Вонящият му на алкохол дъх леко разрошваше меката й коса.
— Къде е? — прошепна той. „По-рано ключовият камък беше в джоба на пуловера й. Къде е сега?“
— Тук. — Дълбокият глас на Лангдън отекна в храма.
Сила се обърна и видя, че американецът държи черния криптекс и го размахва като тореадор пред тъпо добиче.