Професорът сякаш се парализира.
— Ключовият камък не ви върши никаква работа — накрая успя да произнесе той. — Вие не можете да го отворите.
— Арогантни глупаци — изсумтя французинът. — Случайно да сте забелязали, че тази нощ постоянно ви слушах, докато обсъждахте тези стихотворения? Съобщих на другите всичко, което чух. Те знаят повече от вас. Вие дори не търсите където трябва. Гробницата е на съвсем друго място!
Тибинг изпадна в паника. „Какви ги говори?!“
— Защо ви е Граалът? — попита Лангдън. — За да го унищожите ли? Преди Края на дните?
— Сила, вземи ключовия камък от Лангдън — извика Реми на монаха.
Когато албиносът се приближи, Робърт отстъпи назад и високо вдигна цилиндъра, сякаш готов да го хвърли на пода.
— Предпочитам да го строша, отколкото да го видя в лоши ръце — заяви той.
Тибинг се ужаси. Делото на живота му се изпаряваше пред очите му. Всичките му мечти отиваха по дяволите.
— Недей, Робърт! — възкликна той. — Недей! Ти държиш Граала! Реми никога няма да ме застреля. Та ние се познаваме от десет…
Прислужникът вдигна револвера и стреля. Гърмежът, прекалено мощен за такова малко оръжие, отекна в каменната черква. Всички се вцепениха.
— Не се шегувам — каза Реми. — Следващият куршум ще е в гърба му. Дай ключовия камък на Сила.
Лангдън неохотно протегна криптекса. Албиносът го взе и в червените му очи проблесна отмъстително задоволство. Той пъхна каменния цилиндър в джоба на расото си и заотстъпва, като продължаваше да държи Лангдън и Софи на мушка.
Тибинг усети, че Реми го хваща с ръка през шията и го повлича със себе си. Револверът болезнено се забиваше в гърба му, докато го мъкнеха назад на немощните му крака.
— Пуснете го — настоя Лангдън.
— Ще заведем господин Тибинг на разходка — без да спира, отвърна французинът. — Ако се обадите в полицията, той ще умре. Ако направите каквото и да е, за да ни попречите, пак ще умре. Ясно ли е?
— Вземете мен — с пресекнат от вълнение глас предложи професорът. — Пуснете Лий.
Реми се засмя.
— Не ми се ще. С него сме стари познати. Освен това може да се окаже полезен.
Сила продължаваше да отстъпва с насочен срещу Лангдън и Софи пистолет. Прислужникът влачеше Лий към изхода; патериците на историка се тътрузеха след него.
— За кого работите? — твърдо попита Софи. Въпросът предизвика самодоволна усмивка на лицето на Реми.
— Ще се изненадате, госпожице Нево.
87
В камината в дневната на Шато Вилет вече не гореше огън, но докато четеше факсовете от Интерпол, Коле разсеяно се разхождаше пред нея.
Резултатите бяха съвсем неочаквани.
Според официалните сведения Андре Верне беше образцов гражданин. Нямаше полицейско досие — дори глоби за неправилно паркиране. След частното училище с отличие завършил международни финанси в Сорбоната. Името му от време на време се появявало във вестниците, но винаги в благоприятна светлина. Очевидно помогнал за изграждането на сигурността, която правеше Депозитната цюрихска банка лидер в свръхмодерния свят на електронната защита. Данните за кредитната му карта показваха склонност към книгите за изобразително изкуство, скъпото вино и класическите компактдискове — главно Брамс, — на които явно се наслаждаваше с изключително скъпа аудиосистема, купена преди няколко години.
„Нищо.“ — Коле въздъхна.
Единственото червено флагче от Интерпол бяха отпечатъци от пръсти, очевидно принадлежащи на прислужника на Тибинг. Шефът на криминалистите четеше доклада на удобния фотьойл в отсрещния край на дневната.
Коле го погледна.
— Нещо особено?
Криминалистът сви рамене.
— Отпечатъците са на Реми Легалудек. Дребни престъпления. Нищо сериозно. Изглежда, че го изхвърлили от колежа след като незаконно се включил в телефонната мрежа, за да не плаща… по-късно извършил някаква дребна кражба. Влизане с взлом. Не си платил сметката за спешна трахеотомия. — Вдигна поглед и се подсмих-на. — Алергия към фъстъци.
Коле кимна. Спомняше си смъртния случай в един ресторант, в чието меню не пишеше, че приготвят чилито с фъстъчено масло. Нищо неподозиращият клиент беше умрял от алергичен шок на масата още след първата хапка.
— Легалудек сигурно е живял тук, за да не го заловят. — Криминалистът отново се засмя. — Тази нощ е извадил късмет.
Лейтенантът въздъхна.
— Добре, предай тази информация на капитан Фаш.
На прага криминалистът се сблъска с друг агент.