Прокара показалец по инкрустираната роза и вдигна орнаментирания капак. Вътре откри каменен цилиндър с пръстени, покрити с изсечени букви. Пръстените бяха завъртени така, че изписваха думата СОФИЯ. Капитанът дълго зяпа думата, после извади цилиндъра от тапицираното му легло и внимателно го разгледа. Накрая бавно завъртя краищата му и извади една от страничните капачки. Вътре нямаше нищо.
Той остави цилиндъра на мястото му и разсеяно се загледа през илюминатора, замислен за краткия си разговор със Софи, както и за информацията, която беше получил от криминалистите в Шато Вилет. Звънът на мобилния му телефон го откъсна от унеса му.
Обаждаха се от централата на ЦУКП. Телефонистката многословно се извини, че го безпокои. Президентът на Депозитната цюрихска банка многократно го търсил и макар на няколко пъти да му отговорили, че капитанът е в Лондон по работа, той просто продължавал да упорства. Фаш неохотно й каза да го свърже.
— Мосю Верне — заяви Фаш преди банкерът да успее да изрече нещо. — Съжалявам, че не ви се обадих по-рано. Бях зает. Както обещах, името на банката ви няма да се появи в пресата. Тогава какво ви вълнува?
С разтревожен глас Верне му разказа, че Лангдън и Софи взели малка дървена кутия от банката и го убедили да им помогне да избягат.
— После, когато чух по радиото, че са престъпници, спрях и поисках кутията, но те ме нападнаха и отвлякоха камиона — каза президентът.
— Безпокоите се за дървената кутия — вперил очи в инкруетираната роза, каза Фаш и отново внимателно вдигна капака, за да погледне белия цилиндър. — Можете ли да ми кажете какво има в нея?
— Съдържанието не е важно — отвърна Верне. — Загрижен съм за репутацията на банката си. Никога не сме имали обир. Никога. Ако не успея да върна собствеността на клиента си, банката ни ще бъде съсипана.
— Казахте, че агент Нево и Робърт Лангдън са имали парола и ключ. Тогава защо твърдите, че са откраднали кутията?
— Те са убили четирима души! Сред които дядото на Софи Нево. Явно не са се сдобили законно с ключа и паролата.
— Моите хора провериха някои неща за миналото и интересите ви, мосю Верне. Вие очевидно сте висококултурен и изтънчен човек. Предполагам, че сте и човек на честта. Като мен. Като шеф на криминалната полиция, аз ви давам дума, че вашата кутия и репутацията на банката ви са в сигурни ръце.
90
Коле удивено зяпаше компютърния монитор на сеновала в Шато Вилет.
— Тази система подслушва всички тези места, така ли?
— Да — потвърди агентът. — Изглежда, данните са били събирани повече от година.
Онемял, лейтенантът препрочете списъка.
Колбер Состак — председател на Конституционния съвет
Жан Шафе — уредник в Музе Жьо де Пам
Едуар Дероше — главен архивист в библиотеката „Митеран“
Жак Сониер — уредник в Музе дю Лувр
Мишел Бретон — шеф на френското разузнаване
Криминалистът посочи екрана.
— Обърнете внимание на четвъртия.
Коле безизразно кимна. Веднага го бе забелязал. „Жак Сониер е бил подслушван, — Той отново плъзна поглед по останалите от списъка. — Как е възможно да се организира подслушването на тези известни личности?“
— Прослушахте ли някой аудиофайл?
— Няколко. Ето един от последните. — Агентът натисна няколко клавиша. Тонколоните изпращяха. „Capitaine, un agent du Département de cryptographie est arrivé.“
Коле не вярваше на ушите си.
— Това съм аз! Това е моят глас!. — Спомни си, че бе седял на бюрото на Сониер и се беше свързал с Фаш в Голямата галерия, за да му съобщи за пристигането на Софи Нево.
Криминалистът кимна.
— Ако някой е проявявал интерес, спокойно е можел да слуша голяма част от следствието ни в Лувъра.
— Пратихте ли някого да потърси подслушвателното устройство?
— Няма нужда. Знам точно къде е скрито. — Агентът отиде при купчина стари бележки и планове, струпани върху работната маса, взе един лист и го подаде на Коле. — Да ви изглежда познато?
Лейтенантът се удиви. Държеше ксерокс на древна схема. Не можеше да прочете ръкописните италиански надписи, ала знаеше точно какво е това. Макет на средновековен рицар.
„Рицарят върху бюрото на Сониер!“
Погледът му се плъзна към полетата, в които някой бе надраскал бележки с червен маркер. Бележките бяха на френски и изглежда очертаваха поставянето на подслушващо устройство в рицаря.
91
Сила седеше на предната лява седалка на лимузината, паркирана край черквата „Темпъл“, стискаше ключовия камък в потните си ръце и чакаше Реми да завърже Тибинг отзад с въжето, което бяха намерили в багажника.