Когато влязоха в библиотеката, Лангдън все още се чувстваше потресен. Каталожният хол бе такъв, какъвто го беше описал той — осмоъгълно помещение с огромна кръгла маса, на която спокойно можеха да се настанят крал Артур и неговите рицари, ако не бяха дванадесетте компютъра. В отсрещния край на залата една библиотекарка тъкмо си наливаше чай и се заемаше с работата си за деня.
— Прекрасна сутрин — каза тя, като остави чашата и се приближи. — Какво ще обичате?
— Наистина прекрасна — отвърна Лангдън. — Казвам се…
— Робърт Лангдън — мило се усмихна жената. — Познах ви.
За миг той се уплаши, че Фаш е показал снимката му и по английската телевизия, но усмивката на библиотекарката предполагаше друго. Все още не беше свикнал с тези мигове на неочаквана известност. Но пък, ако някой по света изобщо трябваше да го познава, това бяха библиотекарите в теологическите библиотеки.
— Памела Гетъм — протегна ръка тя. Имаше жизнерадостно лице и приятен мек глас. На шията й висяха дебели очила с рогови рамки.
— Приятно ми е — каза Лангдън. — Това е Софи Нево, моя приятелка.
Двете жени се поздравиха и Гетъм отново се обърна към него.
— Не знаех, че имате намерение да идвате.
— Ние също. Ако не ви затрудняваме много, ще се възползваме от вашата помощ да потърсим някои сведения.
Тя неуверено запристъпва от крак на крак.
— Обикновено предлагаме услугите си само със специално разрешение, освен ако не сте гост на някого от колежа, разбира се.
Лангдън поклати глава.
— Боя се, че идваме неканени. Един мой приятел се изказа много благосклонно за вас. Сър Лий Тибинг. — Когато произнесе името, Робърт отново изпита остра болка. — Британският кралски историк.
Лицето на Гетъм светна.
— О, да! Истински фанатик! Винаги търси едно и също. Граала. Граала. И пак Граала. Кълна се, че по-скоро ще умре, отколкото да се откаже от търсенето си. — Тя му намигна. — Времето и парите позволяват на човек известен лукс, не смятате ли? Истински дон Кихот.
— Не можете ли да ни помогнете? — попита Софи. — Много е важно.
Гетъм огледа пустата библиотека и пак им намигна.
— Е, не мога да твърдя, че сме претоварени, нали? Стига да се регистрирате, едва ли някой ще възрази. Какво ви интересува?
— Опитваме се да открием една гробница в Лондон.
Библиотекарката повдигна вежди.
— В Лондон има поне двайсет хиляди гробници. Бихте ли се конкретизирали?
— Става въпрос за гробница на рицар. Не знаем името му.
— Рицар. Това значително стеснява търсенето.
— Нямаме много информация за рицаря, когото търсим, но ето какво знаем — каза Софи и извади лист хартия, на който беше написала първите два стиха от стихотворението.
Тъй като не искаха да покажат цялото стихотворение на друг човек, Лангдън и Софи бяха решили да разкрият само първите два реда, в които се говореше за рицаря. „Откъслечно разшифроване“, както го бе нарекла Софи. Когато някое разузнавателно управление засечеше шифър с деликатни сведения, криптографите получаваха отделни откъси от него. Така накрая нито един от тях не разполагаше с цялото разшифровано съобщение.
В този случай предпазните мерки бяха крайни — даже библиотекарката да видеше цялото стихотворение, да откриеше гробницата на рицаря и да разбереше какво кълбо липсва, без криптекса от тази информация нямаше да има никаква полза.
Гетъм долавяше настойчивост в очите на известния американски учен, все едно бързото откриване на тази гробница беше въпрос на живот и смърт. Зеленооката му спътница също изглеждаше нетърпелива. Озадачена, библиотекарката си сложи очилата и прочете редовете, които й бяха дали.
Във Лондон този рицар спи до днес, трудът му свят сал гняв роди, не чест.
Тя се обърна към гостите си.
— Какво е това? Някаква харвардска игра ли?
Смехът на Лангдън прозвуча доста пресилено.
— Да, нещо такова.
Гетъм се замисли. Усещаше, че не й казват всичко. Въпреки това се заинтригува и внимателно разгледа текста.
— Според тези стихове рицарят е направил нещо, с което си е навлякъл Божия гняв, и после са го погребали в Лондон.
Лангдън кимна.
— Това говори ли ви нещо?
Жената се запъти към компютрите.
— Не веднага, но хайде да видим какво ще открием в база данните.
През последните двадесет години Научноизследователският институт по систематична теология на Кингс Ко-лидж използваше софтуер за разпознаване на текстове и устройства за езиков превод, за да дигитализира и каталогизира огромна колекция — енциклопедии на религията, религиозни биографии, свещени писания на десетки езици, истории, ватикански писма, дневници на духовници, всичко, свързано с човешката духовност. Тъй като колекцията вече се съхраняваше в електронен вид, а не като физически страници, информацията беше много по-достъпна.