— Поразително, нали? — промълви Софи.
Робърт вдигна поглед.
— Не знам. Какво е това, по дяволите?
Очите на младата жена заблестяха.
— Дядо ми обичаше да майстори такива неща. Изобретил ги е Леонардо да Винчи.
Въпреки слабата светлина Софи видя изненадата на Лангдън.
— Леонардо ли? — измърмори той и отново се вторачи в цилиндъра.
— Да. Нарича се криптекс. Дядо твърдеше, че бил взел плана от тайните дневници на да Винчи.
— За какво служи?
Софи съзнаваше, че в светлината на последните събития отговорът може да ги наведе на някои интересни идеи.
— Това е хранилище за тайна информация — каза тя.
Лангдън се ококори още повече.
Младата жена обясни, че едно от любимите хобита на дядо й било да прави макети на Леонардовите изобретения. Надарен със сръчни ръце, Жак Сониер прекарвал часове в работилницата си и обичал да подражава на велики майстори — Фаберже и не толкова артистичния, но много по-практичен Леонардо да Винчи.
Дори само беглото преглеждане на Леонардовите дневници обясняваше защо е бил прочут с вятърничавостта си също толкова, колкото с гениалността си. Той бе рисувал проекти на стотици изобретения, които така и не беше реализирал. Едно от любимите забавления на Жак Сониер било осъществяването на по-мъглявите идеи на твореца — часовници, водни помпи, криптекси и дори макет на средновековен френски рицар, който сега гордо украсяваше бюрото в кабинета му. Рицарят бе проектиран от да Винчи през 1495 година в резултат на ранните му занимания с анатомия и кинезиология и вътрешната му структура представляваше точен модел на човешките стави и сухожилия. Роботът можеше да сяда, да размахва ръце, да върти глава и да отваря и затваря анатомично вярно изработената си челюст. Софи винаги го бе смятала за най-красивия макет, направен от дядо й… разбира се, докато не беше видяла криптекса в това палисандрово ковчеже.
— Когато бях малка, той ми направи такъв криптекс — каза тя. — Но никога не съм виждала толкова красив и голям.
Лангдън не откъсваше очи от сандъчето.
— Никога не съм чувал за криптекси.
Софи не се изненадваше. Повечето неосъществени проекти на Леонардо не бяха проучвани. Дори нямаха имена. Терминът „криптекс“ сигурно беше измислен от дядо й — подходящо наименование на устройството, което с помощта на науката криптология криеше информация, написана върху свитък или „кодекс“.
Младата жена знаеше, че да Винчи е един от първооткривателите в областта на криптологията, макар че това рядко се споменаваше. Когато обясняваха методите за компютърно шифроване, нейните университетски преподаватели цитираха съвременни криптолози като Цимерман и Шнайер, но не и Леонардо, създателя на една от първите зачатъчни форми на шифриране. Но пък дядо й й бе разказал всичко за това.
Докато бронираният камион се носеше по магистралата, Софи обясни на Лангдън, че с криптекса великият творец намерил изход от дилемата за пращане на тайни съобщения на големи разстояния. В онази епоха без телефони и имейли всеки, който искал да предаде поверителни сведения надалеч, нямал друга възможност, освен да напише писмо и да го повери на куриер. За съжаление, ако писмото съдържало ценна информация, куриерът можел да спечели много повече пари, като я продаде на враговете, вместо да я достави на адресата.
Много велики умове в миналото бяха измисляли криптологически решения на проблема за съхраняване на сведения: Юлий Цезар разработил система за шифроване, наречена „Цезарова кутия“, Мария Стюарт създала шифър чрез разместване на букви и пращала тайни съобщения от затвора, блестящият арабски учен Абу Юсуф Исмаил ал-Кинди пазел тайните си с помощта на находчив многоазбучен шифър.
Леонардо обаче избегнал математиката и криптологията с механично решение. Криптексът. Преносим контейнер, в който можело да се съхраняват писма, карти, диаграми, каквото и да е. Щом информацията бъдела затворена в криптекса, можел да я извади само човекът, който знаел вярната парола.
— Трябва ни парола. — Софи посочи буквените пръстени. — Криптексът е почти като комбинацията за отваряне на устройство за заключване на велосипед. Ако подредиш пръстените по съответния начин, ключалката се отваря. Този криптекс има пет буквени пръстена. Когато ги завъртиш в нужния ред, целият цилиндър се разглобява. Вътре има кухо централно отделение със свитък или лист, на който е написана поверителната информация.