Камионът спря. Двигателят продължи да работи. Ключалките на задната врата изщракаха. Когато вратата се отвори, Лангдън с изненада установи, че са спрели в гориста местност далеч от пътя. Верне напрегнато се изправи пред тях. Държеше пистолет.
— Съжалявам — каза той. — Наистина нямам друг избор.
49
Андре Верне изглеждаше неловко с пистолет, ала в очите му блестеше решителност, която Лангдън нямаше желание да изпробва.
— Боя се, че трябва да настоя — като насочи оръжието срещу тях, каза банкерът. — Оставете ковчежето.
Софи притисна дървената кутия към гърдите си.
— Нали казахте, че сте били приятели с дядо ми!
— Длъжен съм да пазя собствеността на дядо ви — отвърна Верне. — И точно това ще направя. А сега оставете ковчежето, на пода.
— Дядо ми го повери на мен! — заяви тя.
— Направете го — заповяда Верне и посочи с пистолета. Софи остави кутията в краката си.
Цевта на оръжието се насочи към Лангдън.
— Донесете ми ковчежето, господин Лангдън — нареди банкерът. — И искам да знаете, че се обръщам към вас, защото няма да се поколебая да ви застрелям.
Робърт го зяпна смаяно.
— Защо?
— А вие как смятате? — изсумтя Верне. — За да защитя собствеността на клиента си.
— Сега ние сме вашите клиенти — отбеляза Софи. Изражението на Верне претърпя зловеща метаморфоза и стана леденостудено.
— Не знам как сте се сдобили с този ключ и номера на сметката, госпожице Нево, но е ясно, че има някаква мръсна игра. Ако имах представа какви престъпления сте извършили, изобщо нямаше да ви помогна да напуснете банката.
— Казах ви, че нямаме нищо общо със смъртта на дядо ми! — възрази тя.
Верне погледна Лангдън.
— И все пак по радиото твърдят, че ви издирват не само за убийството на Жак Сониер, но и на още трима души.
— Какво?! — Професорът се вцепени. „Още три убийства ли? — Съвпадението го смая повече от факта, че е основен заподозрян. Струваше му се абсолютно невероятно да е случайно. — Тримата сенешали? — Той сведе поглед към палисандровата кутия. — Щом сенешалите са били убити, Сониер не е имал друг избор. Трябвало е да предаде ключовия камък на някого.“
— Когато ви предам, полицията ще открие истината — заяви Верне. — Вече и без това забърках банката в тази история.
Софи го прониза с поглед.
— Вие очевидно нямате намерение да ни предадете. Иначе щяхте да ни върнете в банката. А вместо това ни водите тук и ни държите на мушка.
— Дядо ви се обърна към мен, за да пазя собствеността му. Каквото и да съдържа тази кутия, няма да допусна да я използват като веществено доказателство в полицейско следствие. Донесете ми я, господин Лангдън.
Софи поклати глава.
— Недей.
Отекна изстрел и куршумът улучи стената над тях. Гилзата изтрака на пода. Вибрациите отекнаха в каросерията.
„Мамка му!“ Лангдън инстинктивно се приведе.
— Вдигнете кутията, господин Лангдън — още по-уверено нареди банкерът.
Робърт се подчини.
— А сега ми я донесете. — Застанал зад задната броня, Верне се беше прицелил в него, протягайки пистолета напред в каросерията.
С ковчежето в ръка, Лангдън тръгна към отворената врата.
„Трябва да направя нещо! — помисли си той. — Нима ще му дам ключовия камък на Ордена?!“ — Докато се приближаваше, професорът се зачуди дали не може да използва факта, че е по-нависоко. Макар и вдигнат нагоре, пистолетът бе на височината на коляното му. — Може би един добре насочен „ритник?“ За съжаление Верне, изглежда, усети опасното динамично развитие, отстъпи няколко крачки назад и спря на около два метра от камиона. Далеч извън обсега на Лангдън.
— Оставете кутията до вратата — заповяда банкерът. Тъй като не виждаше друг изход, Лангдън приклекна и остави палисандровото сандъче до ръба на каросерията, точно пред отворената врата.
— Сега се изправете.
Робърт понечи да се изправи, но спря, забелязал малката гилза на пода до прага на каросерията.
— Изправете се и се отдръпнете от кутията.
Лангдън се задържа още секунда, вперил очи в металния праг. После се изправи и незабелязано побутна гилзата на ръба върху тесния перваз. След това заотстъпва назад.
— Върнете се при задната стена и се обърнете. Той се подчини.
Хванал пистолета в дясната си ръка, Верне посегна с лявата към дървеното ковчеже, но установи, че е прекалено тежко. Трябваха му и двете ръце. Банкерът вдигна поглед към двамата си пленници и пресметна риска. Бяха на около четири и половина метра, в отсрещния край на каросерията. С гръб към него. Той взе решение. Бързо остави пистолета върху бронята, вдигна кутията с две ръце, остави я на земята, мигновено грабна оръжието и го насочи напред. Нито един от двамата не помръдна.