Робърт поклати глава. Верне не му се струваше такъв човек.
— Известни са ми само две причини, поради които хората търсят Граала. Или са наивници и вярват в легендата за отдавна изгубената Христова чаша…
— Или?
— Или знаят истината и се страхуват от нея. Много организации в миналото са искали да унищожат Граала.
Възцарилото се мълчание подчерта звука от тътрещата се по пътя броня. Вече бяха изминали няколко километра и докато се взираше в дъжда от искри, който се вдигаше пред камиона, Лангдън се питаше дали не е опасен. Така или иначе, ако се разминеха с друга кола, това определено щеше да привлече вниманието. Той взе решение.
— Ще видя дали няма да мога да огъна бронята.
Отби и спря.
Най-после тишина.
Докато заобикаляше пред камиона, се почувства изненадващо бодър. След като за втори път тази нощ бе стоял пред насочен към него пистолет, силите му внезапно се бяха възвърнали. Робърт дълбоко пое в гърдите си планинския въздух и се опита да прецени ситуацията. Освен че полицията го преследваше, започваше да усеща огромната тежест на отговорността от перспективата двамата със Софи наистина да са открили шифрованите указания към една от най-големите загадки на всички времена.
И сякаш това бреме не беше достатъчно, сега съзнаваше, че няма абсолютно никаква възможност да върне ключовия камък на Ордена. Новината за другите три убийства означаваше нещо ужасно. „Орденът е предаден. Били са разкрити.“ Очевидно бяха наблюдавали братството или в редиците му имаше враг. Това, изглежда, обясняваше защо Сониер е предал ключовия камък на Софи и Лангдън — хора извън организацията, хора, които не бяха разкрити. „Не можем просто така да върнем ключовия камък на братството.“ Дори да можеше да открие брат от Ордена, имаше голяма вероятност да попадне на самия враг. Поне за момента изглеждаше, че ключовият камък ще остане при тях, независимо дали го искат.
Предницата на камиона се оказа в по-тежко състояние, отколкото предполагаше. Левия фар го нямаше, десният приличаше на очна ябълка, увиснала от орбитата си. Робърт го изправи, но той пак увисна. Единствената добра новина беше, че с няколко ритника навярно щеше да успее да откъсне предната броня.
Докато риташе изкривения метал, в мислите му отекна разговорът му със Софи в тоалетната на Лувъра. „Дядо ми каза, че трябвало да ми разкрие истината за моето семейство.“ Тогава това не бе означавало нищо, ала сега, след като знаеше за връзката с Ордена на Сион, започваше да усеща, че се оформя поразителна нова вероятност.
Бронята с трясък се откъсна. Лангдън си пое дъх. Поне камионът вече нямаше да прилича на самоходен фойерверк. Той хвана голямото парче метал и го повлече сред дърветата, за да го скрие. Чудеше се какво ще правят сега. Нямаше представа как да отвори криптекса, нито защо им го е дал Сониер. За нещастие, тази нощ спасението им, изглежда, зависеше от отговорите на точно тези въпроси.
„Имаме нужда от помощ — реши црофесорът. — Професионална помощ.“
В света на Светия Граал и Ордена на Сион това означаваше един-единствен човек. Естествено, първо трябваше да убеди Софи.
Докато чакаше Лангдън да се върне, Софи усещаше тежестта на палисандровото ковчеже в скута си. „Защо ми го е оставил дядо?“ Нямаше представа какво да прави с него.
„Мисли, София! Използвай главата си. Grand-pére ce опитва да ти каже нещо!“
Тя вдигна капака и се вторачи в пръстените на криптекса. „Доказателство за достойнство. — Дядовият й почерк беше очевиден. — Ключовият камък е карта, която може да бъде разгадана само от достойните.“ Звучеше й точно в стила на дядо й.
Извади криптекса от ковчежето и прокара пръсти по камъка. „Пет букви.“ Макар да знаеше, че е глупаво, тя завъртя пръстените един по един. Механизмът се движеше гладко. Подреди дисковете така, че избраните от нея букви да са между двете месингови стрелки в краищата на цилиндъра. Сега пръстените изписваха петбуквена дума, която, предварително знаеше младата жена, бе абсурдно очевидна.
Г-Р-А-А-Л.
Криптографката внимателно хвана двата края на цилиндъра и предпазливо ги натисна. Не поддаваха. Тя чу звука на оцета вътре и престана да натиска. После опита пак.
В-И-Н-Ч-И.
Нищо. Криптексът оставаше заключен.
Намръщена, Софи го прибра в палисандровото ковчеже и затвори капака. Погледна навън към Лангдън и изпита признателност, че американецът е с нея. „P.S. Намерете Робърт Лангдън.“ Вече й беше ясна причината дядо й да го замеси. Софи не разполагаше с нужните знания да проумее намеренията на стареца и затова той беше избрал Робърт Лангдън за неин водач. За наставник, който трябваше да се погрижи за нейното образование. За нещастие на професора, той се бе оказал много повече от наставник. Беше се превърнал в мишена за Безу Фаш… и някаква невидима сила, решена да се сдобие със Светия Граал.