— Интересно е да се отбележи, че всеки, който предпочитал забранените евангелия пред Константиновата версия, бил обявяван за еретик — прибави Лангдън. — Думата „еретик“ се появила тъкмо в този исторически момент. Гръцката дума „херетикос“ означава „способен да избира“. Онези, които „избирали“ оригиналната история на Христос, били първите еретици в света.
— За щастие на историците, някои евангелия, които Константин се опитал да унищожи, все пак оцелели — продължи Тибинг. — Свитъците от Мъртво море бяха открити през петдесетте години, скрити в една пещера край Кумран в Юдейската пустиня. И разбира се, Коптските свитъци, намерени през хиляда деветстотин четирийсет и пета година при Наг Хамади. Освен че разкриват истинската история за Граала, тези документи разказват за проповедта на Христос от съвсем човешка гледна точка. Естествено Църквата не изневери на традицията си за дезинформация и положи всички усилия да не допусне разпространяването на истината за тези свитъци. И как иначе? Свитъците осветляват въпиещи исторически противоречия и фалшификации и категорично потвърждават, че съвременната Библия е съставена и редактирана от хора с политически цели — да установят божествеността на човека Иисус Христос и да използват неговото влияние, за да увековечат собствената си власт.
— И все пак не бива да забравяме, че стремежът на днешната Църква да скрие тези документи идва от искрената вяра в тяхната представа за Христос — възрази Лангдън. — Църквата се състои от дълбоко набожни хора, които наистина вярват, че тези противоречиви документи може да са само лъжесвидетелства.
Тибинг с усмивка на лице се настани на стола срещу Софи.
— Както виждате, нашият професор е доста по-мекосърдечен към Рим от мен. Въпреки това той е прав, че според днешното духовенство тези противоречиви документи са лъжесвидетелства. Това е напълно разбираемо. Константиновата Библия е тяхно верую от векове. Няма по-индоктриниран от индоктриниращия.
— Иска да каже, че ние почитаме боговете на своите предци — обади се Лангдън.
— Искам да кажа, че почти всичко, на което са ни учили за Христос нашите бащи, е лъжа — възрази Тибинг. — Както и историите за Светия Граал.
Софи пак погледна цитата от Леонардо. „Заблуждава ни ослепяващо невежество. О, окаяни смъртни, отворете си очите!“
Англичанинът посегна към книгата и я прелисти към средата.
— И накрая, преди да ви покажа Леонардовите рисунки на Светия Граал, искам да хвърлите един поглед на това. — Той отвори на цветна репродукция, обхващаща цели две страници. — Предполагам, че това произведение ви е познато.
„Той се шегува, нали?“ Това беше най-известната фреска на всички времена, Тайната вечеря, легендарният Леонардов стенопис от черквата „Санта Мария дела Грацие“ край Милано. Творбата изобразяваше Иисус и неговите ученици в момента, в който им казваше, че един от тях ще Го предаде.
— Познавам стенописа, да.
— Тогава сигурно ще ми позволите една игричка? Затворете си очите, моля.
Софи колебливо се подчини.
— Къде седи Иисус? — попита Тибинг.
— По средата.
— Добре. А какво яде той и какво ядат учениците му?
— Хляб. — „Очевидно.“
— Отлично. Какво пият?
— Вино. Пият вино.
— Чудесно. Един последен въпрос. Колко чаши има на масата?
Тя се замисли. Знаеше, че това е уловка. „И като взе чашата… даде им; и пиха от нея всички“.
— Една — отвърна Софи. — Потирът. — „Христовата чаша. Светият Граал.“ — Иисус е дал на учениците си една чаша с вино, както правим и днес на причастието.
Тибинг въздъхна.
— Отвори си очите.
Тя го направи. Англичанинът широко се усмихваше. Софи погледна картината и за свое удивление видя, че всички на масата имат чаши, включително Христос. Тринадесет чаши. Нещо повече, те бяха малки, стъклени и без столчета. Нямаше потир. Светия Граал го нямаше.
Очите на Тибинг блестяха.
— Малко странно, не смятате ли, като се има предвид, че и Библията, и нашата обичайна легенда за Граала обявяват този момент за появата на Светия Граал. Странно, изглежда, че Леонардо е забравил да нарисува Христовата чаша.