Когато дядо й влезе в кухнята, видя Софи с вестника и се намръщи.
— Бързо действаш.
— Значи според теб Иисус Христос си е имал приятелка, така ли? — попита тя.
— Не, скъпа, просто смятам, че не бива да разрешаваме на Църквата да ни нарежда какво да мислим.
— Иисус имал ли си е приятелка?
Дядо й помълча малко.
— Толкова лошо ли ще е, ако е имал?
Софи се замисли, после сви рамене.
— Нямам нищо против.
Сър Лий Тибинг продължаваше да говори.
— Няма да ви досаждам с безбройните доказателства за брака на Иисус и Мария Магдалина. Проблемът до втръсване е проучван от съвременните историци. Искам обаче да отбележа следното. — Той посочи друг откъс. — Това е от евангелието на Мария Магдалина.
Софи не знаеше, че съществува такова. Погледна текста:
И Петър рече: „Спасителят наистина ли без наше знание е разговарял с жена? Всички ли трябва да се обърнем и да я слушаме? Нима я предпочита пред нас?“
И отговори му Леви: „Петре, ти винаги си бил сприхав. Сега виждам, че се бориш срещу жената. Щом Спасителят я е направил достойна, кой си ти, че да я отхвърляш? Спасителят добре я познава. Затова я обича повече от нас.“
— Жената, за която разговарят, е Мария Магдалина — поясни Тибинг, — Петър ревнува от нея.
— Защото Иисус я е предпочитал ли?
— Не само заради това. Залозите били много по-големи от обичта. В този момент от евангелията Иисус подозира, че скоро ще го заловят и разпнат. Затова дава инструкции на Мария Магдалина как да продължи управлението на Църквата му, след като него го няма. В резултат Петър изразява недоволството си от това да е подчинен на жена. Бих казал, че е бил сексист.
Софи се опитваше да смели информацията.
— И това е същият свети Петър? Камъкът, върху Който Иисус е изградил Църквата си.
— Същият, само че е една разлика. Според тези нередактирани евангелия Христос не дал напътствията за създаването на християнската Църква на Петър. А на Мария Магдалина.
Тя го погледна.
— Да не искате да кажете, че християнската църква е трябвало да се ръководи от жена?
— Такава била идеята. Иисус бил първият феминист. Той възнамерявал да повери бъдещето на своята църква в ръцете на Мария Магдалина.
— А Петър не искал — каза Лангдън и посочи Тайната вечеря. — Ето го там Петър. Можеш да видиш, че Леонардо е бил наясно с отношението на Петър към Мария Магдалина.
Софи отново онемя. На картината Петър заплашително се навеждаше към Мария Магдалина и прокарваше длан през шията й. Същият, заплашителен жест като в Мадоната на скалите!
— И тук — посочи учениците до Петър американецът. — Малко зловещо, нали?
Тя се втренчи с присвити очи и видя, че от учениците се протяга ръка.
— Тази ръка кама ли държи?
— Да. И нещо още по-странно: ако преброите ръцете, ще видите, че тази ръка… не принадлежи на никого. Безплътна е. Анонимна.
Софи удивено се взираше в стенописа.
— Съжалявам, все пак не разбирам защо всичко това прави Мария Магдалина Светия Граал.
— Axa — отново възкликна Тибинг. — Точно тук се крие проблемът! — Той пак се обърна към масата, извади голяма схема и я разгърна. Това беше сложна генеалогия. — Малцина знаят, че освен дясна ръка на Христос, Мария Магдалина била извънредно влиятелна.
Софи прочете заглавието на семейното дърво. „РОДЪТ НА ВЕНИАМИН“
— Ето я Мария Магдалина — посочи към върха на дървото Тибинг.
Криптографката се изненада.
— Тя е била от Вениаминовия род, така ли?
— Да — потвърди англичанинът. — Мария Магдалина била от царски произход.
— Но нали е била бедна?
Тибинг поклати глава.
— Мария Магдалина била отхвърлена като блудница, за да унищожат свидетелствата за могъщия й род.
Софи отново погледна Лангдън, който за пореден път кимна утвърдително. Тя се обърна към Тибинг.
— Но какво й влизало в работата на ранната Църква, че Мария Магдалина е от царска кръв?
Той се усмихна.
— Скъпо мое дете, Църквата не била загрижена толкова много за царската кръв на Мария Магдалина, колкото за нейния брак с Христос, който също бил от царска кръв. Както знаеш, в евангелието от Матея се казва, че Иисус бил от Давидовия род. Потомък на цар Соломон — царя на евреите. Като се оженил за потомка на влиятелния Вениаминов род, Иисус обединил двата царски рода и създал силен политически съюз с потенциал за законни претенции към трона и възстановяване на царския род като по Соломоново време.
— Но все пак какво общо има това с Мария Магдалина и Светия Граал?
Тибинг я погледна възбудено.
— Легендата за Светия Граал е легенда за царската кръв. Когато в нея се говори за „потира, който съдържал Христовата кръв“… всъщност става дума за Мария Магдалина — женската утроба, която носела царската кръв на Иисус.