Софи наклони глава и прочете заглавията:
„Откритието на тамплиерите: тайните пазители на истинската самоличност на Христос“
„Жената с алабастровия съд: Мария Магдалина и Светият Граал“
„Богинята в евангелията: възвръщане на свещената женственост“
— Това може би е най-известният труд — каза Тибинг, издърпа оръфан том с твърди корици и й го подаде.
Заглавието гласеше: „Светата кръв, Светият Граал“. И отдолу: „Световният бестселър“. Софи погледна Тибинг.
— Световен бестселър ли? Никога не съм чувала за него.
— Била сте малка. През осемдесетте години тази книга вдигна голям шум. Според мен на някои места анализът на авторите доста несигурно се опира върху вярата, обаче изходните им позиции са стабилни и трябва да им се признае, че най-поел е изложиха идеята за Христовото потомство пред широката публика.
— Каква е реакцията на Църквата към книгата?
— Гневно негодувание естествено. Направо изядоха авторите живи. Но това трябваше да се очаква. В края на краищата Църквата още през четвърти век се опитала да скрие тази тайна. Това до голяма степен е причината за кръстоносните походи. Събиране и унищожаване на информация. Мария Магдалина представлявала огромна опасност за ранната Църква. Не само че била жената, на която Иисус възложил основаването на Църквата, но и била физическо доказателство, че новото божество на Църквата било създало смъртно потомство. За да се защити, Църквата увековечила образа й на уличница и скрила свидетелствата за брака на Христос с нея, като по този начин елиминирала всякакви потенциални твърдения, че той имал потомци и е бил смъртен пророк.
Софи погледна Лангдън, който кимна и каза:
— Това се потвърждава от убедителни исторически свидетелства, Софи.
— Признавам, че твърденията са ужасни, но трябва да разберете изключително силните мотиви на Църквата да извърши такава измама — каза Тибинг. — Тя може би нямало да може да оцелее, ако хората научели за потомството на Иисус. Това щяло да подкопае основите на идеята за неговата божественост, а оттук и на самата християнска Църква, тъй като тя се обявила за единствен посредник, с помощта на който човечеството можело да си осигури достъп до небесното царство.
— Петолистната роза — рече Софи и посочи гърба на една от книгите на Тибинг. „Същата като цветето, инкрустирано върху капака на палисандровото ковчеже.“
Англичанинът погледна Лангдън и се ухили.
— Наблюдателна е. — После отово се обърна към нея. — С този символ Орденът на Сион обозначава Граала. Мария Магдалина. Тъй като името й било забранено от Църквата, Мария Магдалина тайно станала известна под много псевдоними — Потира, Светия Граал и Розата. — Тибинг замълча за миг. — Розата е свързана с пентаграмата на Венера и пътеводната Роза на компаса. Между другото, думата „роза“ е еднаква на английски, френски, немски и много други езици.
— Английската дума „rose“ също е анаграма на Ерос, гръцкия бог на плътската любов — прибави Лангдън.
Софи го погледна изненадано.
— Розата винаги е била основен символ на женската сексуалност — продължи Тибинг. — В примитивните култове към Богинята-майка петолистните рози изобразявали петте етапа от женския живот — раждане, менструация, майчинство, менопауза и смърт. В днешни времена връзките на разцъфналата роза с женствеността се смятат по-скоро за визуални. — Той погледна Лангдън. — Може би като специалист по символиката, е по-добре ти да обясниш.
Робърт се поколеба. Прекалено дълго.
— О, небеса! — изпуфтя Тибинг. — Вие американците сте страшно превзети. — Той отново се обърна към Софи. — Робърт се срамува да каже, че разцъфналото цвете прилича на женски гениталии, цветето, от което излиза на бял свят човекът. И ако някога сте виждали картини на онази ужасна Джорджа О’Кийф, ще разберете точно какво имам предвид.
— Въпросът е, че всички тези книги потвърждават едно и също историческо твърдение — каза Лангдън и посочи библиотеката.
— Че Иисус е имал дете — колебливо рече Софи.
— Да — каза Тибинг. — И че Мария Магдалина е утробата, носила неговия царски потомък. Орденът на Сион до ден днешен почита Мария Магдалина като Богинята-майка, Светия Граал и Розата.
Софи отново си спомни ритуала в подземието.
— Според Ордена Мария Магдалина била бременна по време на разпването — продължи англичанинът. — За да спаси нероденото дете на Христос, тя нямала друг избор, освен да избяга от Светите земи. С помощта на верния чичо на Иисус, Йосиф Ариматейски, Мария Магдалина тайно заминала за Франция. Там намерила сигурно убежище в еврейската общност. И родила дъщеря. Казвала се Сара.