Софи го погледна.
— Наистина ли знаят името на детето?
— И не само това. Животът на Мария Магдалина и Сара подробно е документиран от техните еврейски зак-рилници. Не забравяйте, че детето на Мария Магдалина било от рода на еврейските царе — Давид и Соломон. Поради тази причина евреите във Франция виждали в Мария Магдалина свещената царска власт и я почитали като родоначалничка на царския род. Безброй учени от онази епоха са описали дните на Мария Магдалина във Франция, включително раждането на Сара и нейното потомство.
— Нима съществуват потомци на Иисус Христос? — сепна се Софи.
— Да. И се смята, че неговото родословие е един от крайъгълните камъни на документите от Сангреала. Пълна генеалогия на първите потомци на Христос.
— Но каква полза от генеалогията на Христос? Това не е доказателство. Историците не могат да са сигурни в нейната автентичност.
Тибинг се подсмихна.
— Не повече, отколкото в автентичността на Библията.
— Какво искате да кажете?
— Историята винаги се пише от победителите. Когато две култури се сблъскат, победената бива унищожена и победителката написва учебниците по история — учебници, в които възвеличава своята кауза и оклеветява победения враг. Както някога е казал Наполеон, „Какво е историята, ако не общоприета измислица?“ — Той се усмихна. — Самото й име показва, че е едностранен разказ.
Софи никога не бе мислила за това.
— Документите от Сангреала просто разказват другата страна от историята на Христос. В крайна сметка е въпрос на вяра и лични проучвания на коя страна ще повярвате, но информацията поне е оцеляла. Според свидетелските разкази, хранилището на Сангреала било пренесено в четири огромни сандъка. В тях се пазели „Чистите документи“ — хиляди страници нередактирани описания отпреди Константиново време, останали от първите последователи на Иисус, които го почитали като съвсем човешки учител и пророк. Говори се също, че в тази съкровищница се съхранявал легендарният документ „Q“ — ръкопис, в чието съществуване официално вярва дори Църквата. Това е книга с учението на Иисус, навярно написана от самия него.
— Написана от самия Христос!?
— Естествено — потвърди Тибинг. — Защо да не е водил хроника за собствените си проповеди? По онова време повечето хора го правели. Друг изключителен паметник, който може би се съхранява в Сангреала, е ръкопис, наречен „Дневниците на Мария Магдалина“ — личният й разказ за връзката й с Христос, неговото разпване и живота й във Франция.
Софи дълго мълча.
— И тези четири сандъка с документи били съкровището, което рицарите тамплиери открили под Соломоновия храм, така ли?
— Точно така. Документите, които направили тамплиерите толкова могъщи. Документите, за които мечтали безброй търсачи на Граала в историята.
— Но според вас Светият Граал е Мария Магдалина. Щом хората търсят документи, защо казвате, че търсят Светия Граал?
Тибинг леко постави длан на рамото й.
— Защото в скривалището на Светия Граал има саркофаг.
Сред дърветата навън зави вятър. Англичанинът заговори по-тихо.
— Търсачите на Светия Граал буквално искат да коленичат пред костите на Мария Магдалина. Да се помолят в нозете на прогонената, изгубената свещена женственост.
Софи бе удивена.
— Скривалището на Светият Граал всъщност е… гробница?
Сините очи на Тибинг се навлажниха.
— Да. Гробница, съдържаща тялото на Мария Магдалина и документите, които разказват истинската история за живота й. Търсенето на Светия Граал винаги е било търсене на Магдалина — онеправданата царица-майка, погребана с доказателството за законните права на своя род.
Софи изчака, докато Тибинг се овладее. Все още не можеше да си обясни много неща, свързани с дядо й.
— И през всички тези години братята от Ордена на Сион са пазили документите от Сангреала и гробницата на Мария Магдалина, така ли? — накрая попита тя.
— Да, но братството имало и друго, по-важно задължение — да пази самия род. Христовото потомство се намирало в постоянна опасност. Ранната Църква се страхувала, че ако родът на Иисус бъде оставен да съществува, тайната за брака му с Мария Магдалина все някога ще се разкрие и ще оспори фундаменталната християнска доктрина — за божествения месия, който нямал съпруга, нито бил влизал в плътски връзки. — Той замълча за миг. — Въпреки това Христовите потомци тайно продължили да живеят във Франция, докато през пети век направили смел ход, като се свързали със семейството на френските крале и поставили началото на нов род, известен като Меровинги.