Стивън Бакстър
Шийна-5
Шийна не искаше това да се случва. Разбира се, че не искаше — тя знаеше изискванията на мисията не по-лошо от останалите, толкова добре, колкото и самият Ден. Шийна имаше задължения към НАСА. И тя го разбираше.
Но такава постъпка не и се струваше много правилна.
Той бе доплувал при нея след лова.
Нощта свършваше. Пухкавото огнено кълбо на слънцето вече бе блеснало над повърхността на водата.
Сепиите изплуваха от коралите и гъсталаците от водорасли, където се хранеха. Групичките им се уедряваха и постепенно се събраха в пасаж от около сто глави.
„Ухажвай ме, ухажвай ме“.
„Виж, какво оръжие имам!“
„Аз съм силен и яростен“.
„Дръж се по-настрана! Тя е моя!…“
Беше древният език на главоногите, изразен чрез сложни шарки по кожата им, нейната текстура, както и приемането на съответна поза — думи за секс, опасност и храна. Шийна плуваше в пасажа и пееше от радост.
Но ето че във водата се мярна сянка.
Патрулите незабавно приеха маскировъчни пози и започнаха да блъфират, телата им даваха лъжлива представа за приближаващият се хищник.
Шийна знаеше, че тук не може да има истински хищници. А сянката принадлежи на машина-наблюдател на НАСА.
Тъмният силует се прокрадна по-близо и се гмурна под пасажа. Така би постъпила и истинска баракуда, ако искаше да се вмъкна в средата му.
От пасажа се отдели силен самец. Той разгърна широко осемте си ръце, повдигна двете си силни пипала и зелените му бинокулярни очи се вторачиха във фалшивата баракуда. По кожата му започнаха да пулсират шарки от светли и тъмни петна. „Виж ме. Аз съм голям и яростен. Мога да те убия“. Самецът бавно и внимателно се примъкваше към нея, докато не се оказа съвсем редом с нея.
В последният момент, тя непохватно се метна встрани.
Но твърде късно.
Двете дълги пипала се метнаха напред, чашките на смукалата им докоснаха кожата на рибата и се прикрепиха здраво към нея. Осемте здрави ръце на самеца обвиха тялото й, а кожата му потъмня от възбуда. Той удари баракудата с клюна си, в търсене на месо.
И го намери. Шийна видя късчета риба — плячката подхвърлена от Ден.
Мъжката сепия започна да потъва, без да изпуска жертвата си. Шийна се присъедини към него. Прохладната вода струеше около мантията й, придавайки пикантност на първобитното наслаждение от лова — независимо от неговата изкуственост.
Именно тогава се случи това.
Когато Маура Делла непохватно се пъхна в лабораторията през шлюза, мирисът на освежител просто я замая.
— Добре дошли в „Океанска лаборатория“, госпожице Делла — приветствува я морския биолог Ден Истебо — дебел, страдащ от задух, настойчив, на трийсет години, с вечна бутилка „Кола“ в ръката си и рижава гъста коса — типичен смахнат учен, ако се съди по външността му.
Маура намери свободен стол пред апаратния панел — леката му конструкция бе с опъната тъкан, която неколкократно бе залепвана с изолационна лента. Работната зона представляваше малка по обем сфера, запълнена с монтирани по стените прибори и оборудване. Беше тясно. Във вътрешността й, сякаш пулсирайки, слабо писукаше сонарен маяк.
Усещането от затвореното пространство и тоновете вода над главата беше зашеметяващо.
Тя се подаде напред, взирайки се в малките обзорни прозорчета. Сивата пуста вода бе пронизана от слънчеви лъчи. Маура видя пасаж от сепии, които плуваха в сложен строй.
— Коя от тях е Шина-5?
Ден посочи мекия екран, монтиран в свободният участък на стената.
Виждаше се обтекаемо, торпедообразно тяло със сочен оранжев цвят, украсено с черни точици. От двете му страни изящно се извиваха подобни на крила плавници.
„Космическа сепия — помисли Маура. — Единствения молюск, включен в щатното разписание на НАСА“.
— Sepioteuthis sepioidea — поясни Ден. — Рифова сепия от Карибската зона. Дълъг е колкото ръката ви. Сепиите, както и всички главоноги, принадлежат към типа на молюските. Но при тях крака на охлюва се е превърнал във фуния, отвеждаща в мантията — ето тук, — а също така и в ръце и пипала. В кухината на мантията се намират вътрешности и хриле. Преминаващата през нея вода, която действа като реактивен двигател, се използва от Шийна като средство за придвижване.
— Откъде знаете, че е тя?
— Виждате ли изпъкналостта между очите, около хранопровода — тикна Ден пръст в екрана.
— Това ли е подобреният й мозък?
— Нервната структура на сепиите се отличава от нашата. Шийна притежава два нервни шнура, които преминават през тялото й като релси и са осеяни с чифтове ганглии — нервни възли. Предният чифт от ганглии е увеличен и те се явяват като мозъчни дялове. Ние генетически модифицирахме и Шийна, и нейните прабаби…