— Уважаеми… моите ангажименти са толкова много… Предстои ми още едно представление днес… Хиляди извинения, но не разполагам с никакво време… Може би друг ден…
Жестовете, тънкият тих глас и провлачената реч имитираха безупречно говора на благородните дами. Изпълнението бе впечатляващо, но Сано не възнамеряваше да го остави да се измъкне.
— Отнася се за Норийоши — каза той. — Ако искате, ще говорим тук, пред хората. Или предпочитате друго място?
За миг очите на Кикуноджо се разшириха. Той кимна смирено и рече иззад ветрилото:
— Елате с мен.
Сано последва величествената му фигура по сумрачния коридор към гримьорната. Събуха се пред завесата на входа и Сано забеляза развеселен, че обувките на Кикуноджо са по-големи от неговите. В стаичката имаше няколко закачалки с ярки кимона, перуки на дървени глави, ветрила, украшения за коса, обувки и сгънато бельо. Тоалетката бе отрупана с четки, пухчета за пудра и бурканчета с грим. На една маса имаше пакетчета, подобни на онези, които Сано току-що видя да му поднасят — подаръци от други обожателки. Дали Юкико е била една от тях? Предсмъртното й писмо предполагаше връзка с театъра Кабуки, а господарката Ниу бе отбелязала лошото влияние на театъра върху младите момичета.
Кикуноджо коленичи пред тоалетката. Сано също, но с известно притеснение — истинските онагата никога не се разделяха с изпълнявания женски персонаж, дори и извън сцената. Твърдяха, че така успяват по-убедително да представят ролите си. Трябваше ли сега Сано да се включи в маскарада и да се обръща към Кикуноджо като към жена? Как да забрави, че актьорът е мъж? За негово облекчение онагата изостави ролята си — явно не виждаше смисъл да хаби усилията си за един обикновен йорики.
— Казвайте, каквото ще ми казвате, и моля, побързайте — подкани го актьорът и хвърли настрана ветрилото си. Изпъна по мъжки раменете си, но гласът му остана тънък като на момиче. — Чака ме важна среща преди следващото представление.
— Да платите на някого като Норийоши, за да пази тайните ви? — попита Сано с надеждата да хване актьора неподготвен.
— Не отричам, че ме изнудваше — спокойно отвърна Кикуноджо. — Надявам се, няма да възразите, ако се преобличам? Нямам много време.
— Ни най-малко — Сано наблюдаваше заинтригуван как Кикуноджо махна перуката и откри бръснатото си теме. После взе парче плат, топна го в бурканче с масло и изтърка грима от лицето си. В слисваща метаморфоза ослепителната принцеса Таема се превърна в прехвърлил трийсетте мъж с доста невзрачни черти.
— Норийоши вече няма да ме тормози — заговори Кикуноджо. — Нито мен, нито когото и да било. И ще ви кажа, че смъртта му изобщо не ме трогва. Жалък хитрец!
Човек не би изразил така открито чувствата си, ако знае, че е заподозрян в убийство, помисли си Сано.
— За какво ви изнудваше? — попита.
Кикуноджо развърза пояса си и съблече две кимона — връхното и другото, под него. Тялото му беше слабо, но добре поддържано. Беше си сложил подплънки на гърдите и ханша. Сано реши, че притежава достатъчно сила, за да убие Норийоши и Юкико и да ги хвърли в реката.
— Носят се странни слухове — каза Кикуноджо, за да избегне отговора. — Разправят, че Норийоши не се е самоубил, а някой му е помогнал. Вие чухте ли за това?
— Може и да съм — отвърна Сано и тайно се възхити на хитрината му. Актьорът явно бе достатъчно интелигентен, за да планира и да извърши сложно убийство. — Та за какво ви изнудваше?
Кикуноджо се облече в семпло мъжко кимоно от черна коприна и се препаса с най-обикновен черен пояс.
— Това не е ваша работа.
— Моя е, защото Норийоши наистина е бил убит.
Кикуноджо въздъхна с раздразнение:
— Не съм го убил аз, ако затова сте тук — понеже Сано не отговори, продължи: — Е, добре. Норийоши знаеше, че се срещам с омъжена жена. Съпругът й би ни убил, ако знаеше.
Онагата имаха лоша слава, защото привличаха както жени, които намираха превъплъщенията им за безумно възбуждащи, така и мъже, които просто харесваха мъже.
— Шогунът може да прави каквото си иска… даже с дъщерите или синовете на министрите си — продължи Кикуноджо. — Но обикновените прелюбодейци жестоко се наказват — или от гневните съпрузи, или от властите. Правилно ли е това, йорики?
Сано прозря, че Кикуноджо отново се опитва да отклони разговора:
— Рангът определя привилегиите, Кикуноджо сан. Кажете сега за Норийоши.
Кикуноджо го погледна с неволно уважение:
— Норийоши искаше все повече и повече пари. Изстиска ме до капка. Накрая, преди около месец, започнах да си мисля: «Какво толкова? Ако проговори, кой ще му повярва? Моята дума срещу неговата. Аз съм известен и уважаван, а той е никой.» И реших да рискувам. Казах му, че няма да плащам повече — Кикуноджо взе бяло дамско кимоно, сложи го върху квадратна червена кърпа заедно с чисти чорапи, перука и набор грим. — Трябваше да постъпя така много отдавна. Защото Норийоши изобщо не проговори, нито ми поиска повече пари.