Сега прошепна:
— Моля те, Масахито! — цялата й любов, пари и хитрост нямаше да го спасят този път, ако той сам не си помогнеше.
— Майко! Ти искаш от мен да пожертвам малките си удоволствия само защото Юкико е мъртва и някакъв йорики слухти наоколо. Но аз не съм убил когото и да било…
— Масахито…
Саркастичният му глас я шибна безмилостно:
— Искаш от мен да не се мяркам в лятната вила в Уено. Искаш да…
— Престани! — изкрещя господарката Ниу. Затисна устата си с ръка, за да спре другите викове, които напираха. Как го мразеше в такива моменти! И как го обичаше! В злобното си непокорство лицето му изглеждаше дори по-красиво, отколкото в редките му състояния на благост. Щеше й се любовта към него да не бе така всепоглъщаща, да владееше чувствата си, за да можеше да го подчини на силната си воля и да го спаси…
Постигнал желаната реакция, Масахито омекна. Погали я с опакото на ръката си и каза нежно:
— Майко, излишно се тревожиш. Не се страхувай. Полицията ще намери достатъчно други подозрителни личности в живота на Юкико. Онзи актьор… Отхвърлените кандидат-женихи… Норийоши е мъртъв, опасността отмина. Всъщност скоро всичко ще си дойде на мястото. Повярвай ми.
Господарката Ниу взе ръката му в своята и я стисна:
— Посещението на онзи йорики ме обезпокои. Той е интелигентен и упорит, при това не робува на условностите. Не биваше да му говориш по този начин. Само възбуди интереса му…
Масахито освободи ръката си и се изсмя презрително. Високомерното му безразсъдство я плашеше най-много. Не си даваше сметка, колко е уязвим.
— Вече съм предприела стъпки натрапникът да бъде отстранен — продължи тя. — Съдията Огиу се съгласи да ограничи намесата му.
Масахито въздъхна:
— Стига си се опитвала да ме предпазиш. Зная какво върша и сам мога да се грижа за себе си. Ако йорики Сано продължава да си вре носа…
Той взе една горяща свещичка от мокса и я смачка между пръстите си.
Дванадесета глава
Погребалната процесия на Юкико мина бавно по улиците на Едо и се отправи към реката. Предвождаха я облечени в черно самураи с бели фенери на дълги прътове. Следваха монаси с лотосови цветове и върховният свещеник в своя паланкин. Около тях други свещеници димяха кадилници, дрънкаха звънци, биеха барабани и разпръсваха розови листенца по земята. След тях вдървено крачеше владетелят Ниу с погребалната табела. После идваше ред на ковчега — малка преносима къща с керемиден покрив. Носеха я васалите на Ниу в черни официални одежди. Следваха още самураи, носачи на бамбукови клетки с чуруликащи птици и други свещеници, монотонно припяващи сутри. Зад тях пристъпваха членовете на семейството, низшите васали и прислужниците. Най-отзад, подредени според ранга си, вървяха останалите опечалени, дошли да почетат дъщерята на един силен владетел.
Сано крачеше в края на колоната. След като остави Райден, той се върна в общежитията, за да си облече тържествените одежди — бяла копринена роба, черно кимоно с фамилния герб — четири преплетени летящи жерава, извезани със златно на гърба, гърдите и подгъва, широки черни панталони и черно хаори с подплънки на раменете. Уви мечовете си в черен креп като жест на уважение към покойната. Тайно се надяваше, че костюмът ще му помогне да се слее с опечалените и господарката Ниу няма да го разпознае.
След порицанието от Огиу мисълта да доближи семейство Ниу го изпълваше с ужас. Но откакто научи за връзката на Норийоши с тях, знаеше, че трябва отново да се срещне с Мидори — сестрата на Юкико. Вероятно «доказателството», с което тя твърдеше, че разполага, щеше да го отведе до изнудваната жертва и убиеца. От практиката си на преподавател знаеше, че децата и младежите често си измислят разни истории. И все пак възможността Мидори да държи ключа към убийствата бе твърде голяма, за да я пренебрегне.
Имаше и друга причина, заради която бе готов да рискува и да открадне няколко мига с Мидори — обещанието към Глициния. В същото време Сано допускаше, че семейство Ниу наистина е замесено в убийствата и използва влиянието си върху нищо неподозиращия съдия, за да прикрие престъплението. Колкото и да не харесваше Огиу, Сано бе възпитаван в готовност да жертва живота си, за да защити своя господар. Ако кланът Ниу се опитва да замеси съдията Огиу в съмнителна сделка или скандал, то той трябва да им попречи! Този път личните му желания и професионалните му задължения съвпадаха. Сано се взря в редиците на опечалените пред него, опитвайки се да открие Мидори.