Вече бе забелязал младия господар Ниу и съдията Огиу сред мъжете в предната част на процесията. Веднага разпозна господарката Ниу, която предвождаше колоната на жените, но всички останали фигури изглеждаха еднакви в траурните кимона. Как да открие Мидори? И как да разговаря с нея насаме?
Процесията спря досами реката пред огромна яма, пълна с дърва. Опечалените се наредиха около ямата. Сано се възползва от общото разместване, за да се промъкне напред към жените от семейство Ниу. Носачите оставиха клетките на земята и ги отвориха. С пърхане и чуруликане птиците се устремиха към небето — полетът им символизираше освобождаването на душата от тленното. Сано зърна едно момиче, което му заприлича на Мидори. Опита се да срещне погледа й, но тълпата отново се размести и той се озова почти до лакътя на съдията Огиу. Бързо отстъпи назад. Притиснат от мъжете около себе си, предпазливо се надигна на пръсти и крадешком огледа жените. Откри момичето, което бе взел за Мидори, но не бе тя. След повече от час погребални церемонии, песнопения и благовония владетелят Ниу пристъпи напред с факла в ръка. Запали я и я хвърли върху кладата. Дървото пламна със стон. Бумтящ огън погълна ковчега и от него се издигна черен дим. Покровът изгоря и разкри голото тяло на Юкико — малко, крехко, с обръсната глава. Пламъците обгориха и потъмниха плътта й. Лицето й се превърна в гротескна черна маска, докато чертите й се разпадаха върху черепа. Телесни течности съскаха и пращяха, докато пламъците ги изпаряваха. Въздухът се изпълни с миризма на горяща плът и към реката се понесоха сажди. В душата на Сано се надигнаха протест и чувство за дълг към духа на мъртвото момиче. Ще намеря твоя убиец, даде той безмълвен обет на Юкико.
Докато чакаше пламъците да погълнат тялото, Сано скришом наблюдаваше лицата на опечалените — търсеше сянка на вина, скрито злорадство или просто нещо, което да му посочи убиеца. Но остана разочарован. Никой не изразяваше и най-бегла емоция. Спокойствието на господарката Ниу изглеждаше като част от дрехите й. Внезапен трясък в кладата накара опечалените да се отдръпнат. Сано се възползва и се измъкна от навалицата. Озова се точно зад редицата на жените от фамилията Ниу. Все още не можеше да открие Мидори. Забеляза, че е застанал до позната фигура — в просто памучно кимоно, което сочеше, че е слугиня. Лицето й бе невзрачно, с плосък нос и червени, подпухнали от плач очи. Сано веднага си спомни: Охиса, ридаещата прислужница от имението на Ниу.
— Охиса! — прошепна той и докосна ръкава й. — Къде е госпожица Мидори?
Прислужницата го изгледа озадачено. Някъде отпред обезпокояващо близо се виждаше гърбът на господарката Ниу.
— Срещнахме се преди два дни в яшики — обясни той припряно. — Аз съм йорики Сано, помниш ли? Трябва да говоря с госпожица Мидори. Много е важно. Знаеш ли къде е?
Лицето на Охиса трепна. Значи го позна. Очите и устата й се окръглиха от ужас.
— Не… много съжалявам… Аз…
Тя се дръпна, готова да побегне. Сано й препречи пътя.
— Моля те! — настоя той.
Охиса се гмурна в тълпата. Хората се раздвижиха с ропот на изненада и раздразнение. Сано не повярва на очите си каква суматоха остави след себе си слугинята — жените изтупваха прахоляка от полите си, двама — трима изохкаха настъпени или смушкани, някакъв старец се строполи на земята. Запита се дали господарката Ниу или съдията Огиу не са го видели. Поколеба се какво да предприеме, но в този момент върху рамото му се стовари тежка ръка. Сано се извърна и видя грозното лице на Еиичан.
— Какво става тук? — господарката Ниу приближаваше царствена и гневна.
Съпровождаха я трима от васалите на съпруга й — строги и враждебни в черните си одежди. Тълпата се раздели, за да им стори път. Всичко замлъкна. Чуваше се единствено пукотът на огъня.
Сано изтръпна. Хвърли поглед към опечалените и видя съдията Огиу да се извръща към него. Сано не само бе нарушил забраната му, но и бе осквернил погребалната церемония на Юкико. Господарката Ниу спря пред него и съвсем тихо изрече:
— Предупредих ви веднъж и няма да го правя втори път — прекрасните й очи пламтяха от гняв и странно — от страх. После се обърна към слугата си: — Еиичан, проводи този мъж до изхода.