Той отиде в кухничката и взе от шкафа тел за разбиване, купа, кутия най-качествен зелен чай на прах, черпак, салфетки, буркан за разреждане и съд за вода. Напълни самовара и го внесе в стаята. Другите прибори нареди на поднос от лакирано дърво върху рогозката за сервиране. После застана на колене и зачака господарката Ниу. Мислите му го отнесоха в детството, в селския дом на богатите му родители. По рождение се казваше Асашио Банзан, син на дребен васал на Токугава. Живееха в провинция, опустошена от гражданската война. Като осемгодишен бе спечелил благоразположението на своя учител в самурайското училище, с което привлече вниманието на самия господар и за награда получи работа като паж в замъка Едо. Там бързо се ориентира в слабостите и щенията на дворцовите служители и започна да търгува с тях срещу защита и покровителство. Заемаше им пари, уреждаше им срещи с жени, осигуряваше им пиене и наркотици, прикриваше грешките и провиненията им. В замяна другите пажове го отменяха в черната работа, а аристократите му даваха допълнителни възнаграждения и отбрани поръчки. Предоставяше им приятелството си за информация, която да използва срещу враговете си. Така усъвършенства политическите си умения, с които сега бе така известен. С годините бързо се издигна до главен паж, после до чиновник, секретар, администратор. Но човек с ниско потекло като неговото не можеше да продължи по-нагоре.
Напредна по друг начин — чрез брака си с единствената дъщеря на главния васал на шогуна. Успя да се ожени за нея отчасти чрез ласкателства към бъдещия тъст, отчасти чрез инсцениране на компромати срещу съперниците си. Прие фамилното име на съпругата си — Огиу, и стана абсолютен наследник на своя тъст. Издигна се до ранг съветник. Когато тъстът му почина, фамилното богатство премина у Огиу заедно с поста на стареца — северен магистрат на Едо.
Огиу Банзан управлява града в продължение на трийсет години с помощта на перфектна шпионска мрежа. Наложи железен контрол, старателно скрит под маската на елегантна небрежност. Около него никога не възникна скандал, винаги успяваше да скрие дребните провали и корупцията. Но наскоро в миг на слабост и алчност изпадна в зависимост от господарката Ниу.
Преди две години шогунът издаде първия указ за защита на кучетата и нарушителите бяха изправяни пред съда. Повечето бяха бедни селяни, но един ден в залата се яви изискан, добре облечен мъж.
— Съдия Огиу, аз съм син на Кухейджи, търговеца на масла — каза мъжът с поклон, докато коленичеше на пода в кабинета на Огиу. — Баща ми бе арестуван за убийство на куче. Утре трябва да произнесете присъдата му. Готов съм да ви дам голяма сума, за да го освободите.
Огиу огледа изпитателно сина на търговеца и забеляза признаци на страх, които деловите маниери не можеха да скрият — помръдваше неспокойно и кършеше ръце.
— И какво ви кара да смятате, че бих приел подобно предложение? — попита той. И по-рано бе вземал подкупи, но само когато нарушението бе дребно и вината на извършителя стоеше под въпрос. Шогунът лично го бе уведомил, че указът за защита на кучетата трябва да бъде прилаган безкомпромисно, без изключения. В противен случай Огиу можеше да загуби поста и дори живота си.
— Не исках да ви засегна, ваша светлост — синът на търговеца видимо трепереше. — Просто ви моля за живота и свободата на моя баща. Ето, давам ви триста кобана и се заклевам в живота си, че няма да кажа никому.
Огиу вдигна ръка, за да го отпрати, но се втренчи в жълтиците, които мъжът изсипа от кесията си, и ръката му замръзна във въздуха. С толкова пари можеше да си построи лятна вила в планината. Но тежко му, ако шогунът разбереше за сделката. После си помисли: «И как негова светлост ще научи?» Блясъкът на монетите неумолимо го привличаше. Кучето и без това вече беше мъртво — наказанието на търговеца нямаше да го съживи. Едно малко нарушение на закона едва ли щеше да застраши способността на Токугава Цунайоши да създаде наследник.
— Много добре — каза Огиу и прибра жълтиците.
Освободи търговеца, построи си вилата и почти забрави за случката. Миналата пролет при едно гостуване у владетеля Ниу на изпроводяк господарката го причака в коридора и каза: