— Да се предотврати… — повтори като ехо Огиу. — Но как?
Господарката Ниу се изсмя рязко и сухо.
— Това ще решите вие, съдия Огиу сан — отвърна тя, наблягайки на титлата му.
— Аз ли? Защо? Как? — стомахът му се преобърна при мисълта да се заеме с такава опасна конспирация. Представи си съсипаната си кариера, заточението, което го чакаше, или дори смъртното наказание…
— Да, вие. И мисля, че знаете защо. А «как», ще решите сам — господарката Ниу отвори портата и пристъпи навън. Преди да се качи в чакащия на улицата паланкин, добави през рамо: — Не се съмнявам, че ще измислите нещо — и си тръгна.
Огиу затвори портата и се облегна на нея с притворени очи. Няколко пъти пое дълбоко въздух. «Не забравяй кой си — каза си той. — Досега винаги си бил победител и пак ще бъдеш!» Спомни си своя съперник за длъжността на главен паж преди десетки години. Набеди момчето в кражба и така успя да си осигури службата. Откакто бе станал магистрат, периодично се опитваха да го провалят, но той всеки път оцеляваше. Използваше връзките и влиянието си, за да назначат хулителите му на длъжности далеч извън Едо. Едва ли господарката Ниу бе по-опасна от другите, с които се бе сблъсквал досега.
Постепенно силите му се възвърнаха. Огиу отвори очи и се затътри към вратата. Запита се защо господарката Ниу толкова държи да осуети разследването, но тревогата за самия него бързо заглуши любопитството. Трябваше да пристъпи към действие, за да избегне провала. Сега чувстваше по-малко страх, отколкото преди срещата, защото заплахата доби ясни форми и вече не му изглеждаше толкова непреодолима. Влезе в къщата и нареди на слугата, който го посрещна на прага:
— Йорики Ямага и йорики Хаяши да се явят тук незабавно!
Ще се разпореди да предотвратят разследването на мецуке и веднъж завинаги да сложат край на намесата на Сано в делата на фамилията Ниу.
Осемнадесета глава
Внезапен тропот на копита разпръсна тълпата пред кварталната гостилница, където Райден довършваше обяда си. Борецът вдигна поглед от купата си и видя двама конници с богато украсени кожени одежди, метални шлемове и маски на лицето. Размахвайки мечове, те заковаха галопиращите си коне точно пред него.
— Ей, ти! — извика единият от тях.
Райден се ядоса, че прахта от конските копита се посипа по храната му. Изгледа свирепо двамата ездачи. Запрати купата настрана, изправи се и застана предизвикателно, скръстил ръце и раздалечил крака.
— На мен ли викаш? — изръмжа той на застаналия отпред ездач.
— Да, на теб — маската изкривяваше гласа му, но не скриваше неизречената заплаха. Две студени очи отвърнаха на погледа му. — Ти ли си Райден, сумистът?
Райден отстъпи крачка назад. Гневът му угасна с първите тръпки на страх — разпозна гербовете на доспехите им и крилатите орнаменти на шлемовете им. Това бяха йорики и появата им по улиците винаги означаваше неприятности.
— И какво, ако съм? — попита Райден, като се напрягаше да изглежда дързък. Но гласът му затрепери и сърцето му започна да блъска в гърдите.
Вместо да отговорят, двамата йорики дръпнаха юздите на конете си, отстъпиха назад и освободиха улицата пред Райден. Тогава този, който го бе попитал за името, изрева:
— Хванете го!
Изведнъж цяла група дошини се нахвърлиха върху него. Двама го сграбчиха за ръцете и го измъкнаха от гостилницата с вдигнати джите. Райден се смути. Усети, че го обзема нарастваща паника. Направи опит да се освободи.
— Ей, пуснете ме. Какво правите? Какво искате от мен?
— Арестуван си за убийството на Норийоши, художник, и Юкико, дъщеря на владетеля Ниу! — изкрещя отстрани главният йорики. После изрева към другите: — Водете го в затвора!
— Има някаква грешка — запротестира Райден. — Не съм убил никого.
Но още докато говореше, усети познато смущаващо съмнение. Демонът в главата му понякога засягаше паметта и хората често му казваха, че е правил неща, за които той нямаше никакъв спомен. Не е изключено да бе убил тези хора и после да бе забравил! Или поне Норийоши. Мисълта за затвора го разтревожи. Трябва веднага да убеди полицията, че е невинен.
— Не сте хванали, когото трябва — извика. Внезапно заслепяващ гняв заклокочи в гърдите му.
С яростен рев сумистът замята масивното си туловище надясно и наляво. Мъжете, които бяха хванали ръцете му, го изпуснаха. Райден блъсна един настрана и събори друг с мощен удар в челюстта. Прегази през нападалите мъже, за да се измъкне, но дошините и помощниците им го превъзхождаха. Засипаха го с удари на палките си. Въпреки това Райден продължи да се съпротивява. Обсебен от своя демон, той не чувстваше болка, нито осъзнаваше жив ли е или мъртъв.