В едната си ръка държеше сламен сандал, силно износен от вътрешната страна на петата. В другата стискаше кълбо намотано въже. Беше виждал еша на този сандал при д-р Ито, в залата за аутопсии — сандала на Норийоши. Колкото до въжето — готов бе да заложи живота си, че с него е бил пристегнат вързопът с двата трупа, докато са ги пренасяли от тук до реката. На младия господар не му е било особено трудно да привлече жертвите си тук, във вилата — съблазнил е Норийоши с обещание за пари, а за Юкико е било достатъчно да я покани. После ги е убил, отнесъл е тежкия вързоп с телата им на кон до реката, а от там е продължил с тази лодка. Сано мушна придобивките под наметалото си. За първи път от два дни в ъгълчетата на устата му трепна усмивка — най-после разполагаше с някакви улики. Но вместо да се отправи обратно към града и да ги предаде на властите, той се поколеба. Все още не знаеше защо Норийоши и Юкико е трябвало да умрат. Отсъствието на мотив обезсилваше обвинението му срещу младия владетел Ниу. Трябваше да разбере причината, дори и да се наложеше да дебне цяла нощ.
Огледа се и забеляза, че двата коридора от шинден към страничните къщи също са повдигнати. По тесния тунел лесно можеше да се добере до отсрещния павилион, където светлината бе най-ярка и се чуваха гласове. Предпазливо запълзя натам, но някъде по средата чу гласовете на стражите от верандата и приближаващи стъпки откъм входа. Притисна се към земята, с ръце върху главата. Дъсченият под над него заскърца — някой минаваше по него. Стъпките продължиха по застланата с чакъл пътека. Някакъв мъж извика:
— Привет! Какво ви забави толкова? Господарят ви очаква.
Сано не чу отговора. Стражите бяха отишли да посрещнат новодошлите. Той се промъкна към предната част на къщата. Сега вече долавяше откъслечни фрази:
— …значи това?
— …настояваше да дойде… иначе няма да достави стоката… знае, че няма да му хареса, но…
Сано надникна между подпорите на къщата и видя осем мъже — двамата пазачи, четирима самураи на коне и двама носачи с паланкин. В мрака Сано не можеше да различи добре лицата на новодошлите или да разпознае някакъв герб по облеклото им. Стражите ги бяха поздравили като приятели, значи също бяха хора на младия господар.
Внезапно от паланкина се разнесе отчаяно блъскане. Носачите го оставиха на земята. Вратата се отвори рязко и навън гневно се втурна дребен приведен мъж.
— Веднага ме отведете при господаря Масахито! — изкрещя той.
Сано веднага разпозна устата и брадичката с моравото петно — Любителя на вишни, работодателя на Норийоши. Каквато и работа да бе довела търговеца на шунга тук, някога тя бе включвала и Норийоши. Само ако можеше да разбере!
Стражите блъснаха Любителя на вишни обратно към носилката. Той се строполи в безформена купчина на земята до нея.
— Разтоварете стоката и отведете тази напаст обратно в Йошивара — нареди на носачите един от стражите.
— Няма да тръгна преди да съм разговарял с господаря Ниу! — разкрещя се Любителя на вишни и започна да блъска и да рита по паланкина.
Сано чу отваряне на врата и после се разнесе резкият глас на младия господар:
— Какво става тук?
— Господарю, колко ми е приятно да ви видя — търговецът се приведе в поклон. — Истинска чест е за мен, че ме посрещате с такова гостоприемство — Любителя на вишни направи няколко крачки към къщата и падна на колене пред Ниу Масахито. — Простете нахалството, но трябва да обсъдя нещо с вас, господарю.
— Какво е то?
Сано си представи раздразнението, изписано по лицето на Ниу.
— Опасявам се, че цената на услугите ми се е повишила — заяви търговецът. — Може би ще предпочетете да обсъдим въпроса вътре… насаме?
— Имахме уговорка — отвърна младият господар. — Не виждам причина да я променяме.
Любителя на вишни потърка ръце, а червеното петно се разля в подкупваща усмивка.
— За съжаление поради смъртта на Норийоши промяната е наложителна…
Сано очакваше господарят Ниу да възрази. Но синът на даймио, изглежда, загуби интерес към разговора.
— Добре — каза той с раздразнение. — Колко?
Любителя на вишни назова сума, която за Сано прозвуча възмутително. Нима търговецът се опитваше да заеме мястото на Норийоши като изнудвач? Господарят Ниу каза само: