Часовата стрелка на омегата ми направи две пълни обиколки. Като наближи дванадесет се върнах в мазето.
Свещите го бяха изпълнили със специфичната си миризма, примесена с вонята на демон. Самият той висеше във въздуха срещу стената, беше напуснал пентаграмата. Широко разтворените му ръце показваха пълен триумф.
И тогава ме порази една страхотна мисъл.
А защо повярвах на демона? Всичко, което ми наговори, може да се окаже абсолютна лъжа. И по всяка вероятност си е точно така! Позволих му да ме подведе, като приех подарък от ръцете на един демон!
Изправих се. Размишлявах трескаво: да, аз приех вече неговия дар, обаче…
Демонът обърна глава и се ухили още по-широко като видя, че начертаните от мен тебеширени линии ги няма. Кимна ми и рече:
— След миг се връщам.
И изчезна.
Чаках. Исках да намеря начин да се изплъзна, но…
Направо от въздуха прогърмя весел бес:
— Така и си знаех — ще преместиш пентаграмата. Искаше да я направиш съвсем малка за мен, нали? Ха-ха! Нима не чактисваш, че аз мога да променям размерите си?
Чу се някакъв странен шум като при бъркотия.
— Зная, че е тук някъде. Чувствам я.
Беше пак пред мен — с разперени ръце и крака, висок около половин метър и на около метър от земята. Неговата черна всезнаеща усмивка се стопи, когато разбра, че там няма никаква пентаграма. После се смали още веднъж и ръстът му стана около двайсет сантиметра. Демонът се опули от изненада и завопи с тънко гласче:
— Ама къде е тази проклета пантаграма?!
Вече представляваше ярко червено петсантиметрово войниче от детска игра. Чу се писък на комар:
— Пентаграматааа…
Победих! Утре ще ида на църква. Готов съм да ме отведат където трябва с вързани очи.
Демонът беше вече малка червена звездичка.
Червена жужаща мушица.
Изчезна.
Странно е — колко бързо можеш да си повярваш. Достатъчно е да кажеш на един демон, че си обречен, и…
Имам ли правото да влизам в църква? Откъде съм сигурен, че съм заслужил това право? Макар и да стигнах прекалено далеч, все пак успях да надхитря един демон.
След време той все пак ще погледне надолу и ще види къде е пентаграмата. Част от нея ще се вижда добре. Но това няма да му помогне. С опънати към върховете й ръце и крака той не може да я изтрие. Той е хванат в капан за вечни времена и ще намалява размерите си до безкрайно малка величина, но обречен никога да не достигне нулата и вечно опитвайки се да се измъкне от нея — да, ама тя ще бъде твърде малка за целта.
Защото аз я бях нарисувал върху неговото огромно шкембе!