— Ще ги посъветвам да не вършат това — в никой случай. Кралицата ще ме послуша. Тя е…
— Нима ви управлява кралица, а не крал?
— Да, господарю. Кралицата ни е много мъдра. Никога не би издала подобна заповед — не би могла.
— И все пак, ако нареди? Или ако заповяда законният ви господар?
— Тогава ще поверя душата си на бога, защото с положителност ще загина. И в единия, и в другия случай.
— Да. И вие, и легионите ви. — Торанага помълча малко, после промени темата. — За колко време стигнахте до нашите брегове?
— За близо две години. По-точно година, единадесет месеца и два дни. Изминахме разстояние приблизително от четири хиляди левги, всяка една от три мили.
Алвито преведе, после поясни нещо накратко. Торанага и Хиромацу зададоха някакви въпроси на свещеника, той кимна и отговори. Торанага замислено започна да си вее с ветрилото.
— Превърнах времето и разстоянието в техните мерки, лоцмане — учтиво обясни свещеникът.
— Благодаря.
Торанага пак заговори:
— Как стигнахте дотук? По кой път?
— През Магелановия проток. Ако разполагах с картите и дневниците си, щях да ви покажа маршрута, но ми ги откраднаха — изчезнаха от кораба заедно с позволителното за каперство и всичките ми документи. Ако вие…
Блакторн млъкна, тъй като Торанага рязко каза нещо на Хиромацу, който също изглеждаше озадачен.
— Твърдите, че всичките ви документи са изчезнали — че са били откраднати?
— Да.
— Това е ужасно, ако е истина. Ние в Ниппон ненавиждаме кражбата. У нас тя се наказва със смърт. Незабавно ще проучим въпроса. Звучи невероятно някой японец да извърши такова нещо, макар че тук — таме се срещат долни бандити и пирати.
— Може би са били преместени на друго място — каза Блакторн. — Възможно е да са прибрани някъде на съхранение. Но те са изключително ценни, Торанага-сама. Без морските си карти аз съм като слепец в лабиринт. Желаете ли да ви поясня маршрута си?
— Да, но друг път. Първо ми отговорете: защо сте пропътували цялото това разстояние?
— Дойдохме да търгуваме мирно — търпеливо повтори за кой ли път вече Блакторн. — Да продадем стоката си и да се приберем у дома. Да ви направим богати и ние самите да забогатеем. Също и да се опитаме…
— Да ни обогатите и да забогатеете? Кое от двете е по-важно?
— И двамата партньори, разбира се, трябва да имат печалба, и търговията трябва да е честна. Ние търсим дългосрочна търговия. Можем да ви предложим по-добри условия от португалците и испанците и да ви служим по-добре. Нашите търговци…
Блакторн млъкна, тъй като откъм коридора се дочуха гръмки гласове. Хиромацу и половината охрана моментално се намериха до вратата, а останалите плътно обкръжиха подиума. Самураите до външната врата също така се напрегнаха.
Торанага не помръдна, а само каза нещо на отец Алвито.
— Елате тук, капитан Блакторн, по-далеч от вратата — Отец Алвито старателно прикриваше безпокойството си. — Ако държите на живота си, не правете резки движения, не казвайте нито дума.
Той бавно се приближи до вътрешната врата отляво и седна до нея. Блакторн се поклони нескопосано на Торанага, който не му обърна внимание, и внимателно се приближи до свещеника, като си даваше ясна сметка, че за него срещата с Торанага бе голяма несполука.
— Какво става? — прошепна той, докато сядаше. Най-близките стражници заплашително настръхнаха и свещеникът бързо им каза нещо, за да ги успокои.
— Следващия път като проговорите, с вас е свършено — предупреди той Блакторн и си помисли: дано, и колкото по-скоро, толкова по-добре. Подчертано бавно извади от ръкава си носна кърпичка и избърса запотените си ръце. Бе мобилизирал всичките си знания, опит и сила на волята, за да остане спокоен по време на срещата с еретика, която премина много по-зле, отколкото дори те двамата с Делегата посетител бяха предполагали.
— Нима е наложително да присъствуваш — попита го предната нощ отецът.
— Торанага изрично ме помоли.
— Намирам, че е безкрайно опасно за теб, както впрочем и за всички нас. Не можеш ли да се престориш на болен? Ако отидеш, ще трябва да превеждаш казаното от пирата, а от писмото на отец Себастио личи, че той е самият дявол и е хитър като евреин.
— По-добре ще е да присъствувам, ваше високопреосвещенство. Поне ще съм в състояние да разбера къде лъже.